автор: amadeus

Напразно шепнат ветровете
навред по градските площади,
че пролетта закичва с цвете
дървета, храсти и огради.

Напразно будят се полята
и раждат нови цветове.
Напразно връщат се ятата
и сплитат нови домове.

Градът ечи от празни думи
и сляп, и глух, и тъй студен.
И като дупки от куршуми
прозорци гаснат ден след ден.

Паважът стъпките оглася -
един до друг, един без друг -
далече времето отнася
самотна песен от капчук.

...и пак под старите доспехи
щом севернякът замълчи
сълзи от побелели стрехи
посрещат пролетни лъчи.