автор: Oldman

В бялото градче Балчик,
чул се моят първи вик.
Градът бил на Дионисий*,
тъй че той ме е орисал.

Дионисий, пийнал доста,
със пиянска лекота
сложил лира и писалка
в мойта мъничка ръка.

Пляснал ду̀пето ми леко
и изрекъл е: - Момчето
нещо май не е наред,
ала става за поет.

Хлъцнал, след това отпил,
и отново продължил:
- Нека да е жив, изрекъл
и ми бъдеще предрекъл:

- Знам, от него, в краен случай,
нещо все ще се получи.
Нека да подрънква с лира,
щом от друго не разбира.

След известна тренировка,
няма да му трябват ноти.
Даже нотите ще пречат,
поотракан щом е вече.

Да умре от глад е жалко.
Като няма нещо друго,
нека лира и писалка
да му бъдат залъгалки.

Теми, нека не подбира.
Даже без да ги разбира,
нека пише, без да спира.
Да не търси келепира...

Бог е! Няма как, кандисах,
та пропях аз и прописах.
И на тази стара лира
до днес дрънкам без да спирам.

Тъй, започнах аз да пиша,
да се тръшкам и въздишам
за световните проблеми.
Все такива сложни теми.

Пишех и по теми леки,
разбираеми за всеки.
Не надуто и помпозно.
Някак си, несериозно.

Много аз съм преживял,
много чул съм и видял.
Щом е писано да пиша,
нека всичко да опиша.

Не съм расъл във саксия.
Знам, че туй е орисия.
Та, това е моят начин
да се изявявам, значи...

13.06.2026 г.

*Дионисий – древногръцки бог, отговорен за редица неща – виното, плодородието, лозарството, веселието, екстаза и театъра, идентичен на римския бог Бакхус.
Дионисополис е древно име на Балчик, известен със своите лозя – мавруд, димят, памид, мускатови, познати ни още от ония времена.