автор: lubotran

Саваната полюшва свойта бурна тревна маса
като бошуващи разпенени вълни
разбиващи се с грохот в съседската тераса
надвиснала над нашите глави....
Един поет събира горски кестени и жълъди
във кошница изплетена от лунна светлина...
А над главата му се рее двойка звездни гълъби
гугукащи си песента на любовта...
А той записва ли записва я във музикално петолиние
със страдащо, разкъсано сърце
потънал в меланхолия...а може би дори в униние
по-мрачно от надвиснало със буреносни облаци небе...

А после яхнал някаква метафора
наричайки я "девствена сърна"
препуска като вихър непокорен той из двора
пришпорвайки я в крехките ребра...

Дочува тътен и земята се разтваря
оголила безсрамно своите недра
и кръговрата на живота се повтаря
-потоци кал и лава стичат се по нечии бедра...

Избухва пламъка на чувствата
но хванат е в капана на живота...
Коварен паяк вече пайжината е изплел
и е наденал на мушица пъстроцветна е той хумота...
И тъй нататък - все във този стил... си кукурига някакъв петел....

И ето тази мътна и неясна смес
с безброй метафори и гръмки епитети
се радва на нестихващ интерес
от гладните за още...още... "манджа с грозде"
-поклонници на тези тъй наречени "поети"....

Да, всичко туй минава за искуство и култура
и има свойте верни почитатели....
За мен "лаика" си е чиста проба - 100 процентова халтура...
Простети ми греха че не разбирам от това "искуство"
- дълбокоуважаеми високообразовани читатели!



П.П

Всякаа прилика със съществуващи лица, събития и литратурни произведенич е напълно случайна!!!!!