автор: Oldman

Не е нужно, всеки ден
да се чувствам задължен,
в сайта ХуЛи-те, например
да присъства мойто име.

Не желание огромно,
или работоспособност
са причина за това.
Просто, скуката прогонвам.

Тъй усещам, че съм жив
и донякъде щастлив.
По мой, своеобразен начин
аз се боря със инсулта.

Нужен ми е действащ пръст
и една клавиатура.
Мислите си в ред аз слагам
и във рими ги излагам.

Вий, като ги прочетете,
с две-три думи напишете
в коментарите, по долу
малък отзив, и готово.

Ще се чувствам аз полезен
и удовлетворен.
Радостен и окрилен
аз ще бъда в този ден.

А от сайта, някой ден
ще изчезне и Олдмен.
Следа слаба ще остави.
Така поне се надявам.

Но докато още дишам,
аз все нещо ще напиша.
И в това ви уверявам.
Без да се възвеличавам,

или да се подценявам,
гледайки реалистично,
ми се иска, стиховете
да се смятат за прилични.

Аз не си въобразявам,
че поет от мене става.
Знам, напълно е възможно,
с мерена, да кажем реч

да родиш тюрлю-гювеч.
Акъл много се не иска,
и до разума е близко.
Тъй поне, в момента мисля...

11.06.2026 г.