автор: Oldman

Всички помним, след Десети,
как червените велможи,
метнали кожуси овчи
върху вълчите си кожи,

свиха се и се снишиха.
Мигом се преобразиха.
Временно се спотаиха.
Изведнъж те посиняха,

партия си основаха,
СДС-е я назоваха.
Всички бивши комунисти
станаха капиталисти.

Всеки нов „капиталист“,
в миналото, комунист,
бързо пътя си разчисти,
почвайки съвсем на чисто.

Спомените ни са живи
за пожари във архиви,
за затрити документи
и борби във парламента.

Питам се, къде те криха
куфарчетата червени,
пълни с западна валута
и със долари зелени?

Тази скътана валута
във перални завъртяха
и накиснаха в белѝна.
После, време като мина,

таз валута, най накрая,
снежно бяла и изпрана
изведнъж се появи.
От тогава се върти.

Гледа чичо и се чуди:
- Май ни сметнаха за луди!
Не разбираме къде са
нашите компенсаторки.

Първо бяха във офшорки.
Две-три банки кат’ смениха,
изведнъж се появиха,
ала сякаш се стопиха.

Вече бяха толкоз малки,
че направо бяха жалки.
Всички мѝнати разбраха,
че ги явно изиграха.

Но да видим какво става
в паралелната държава
на онези тарикати,
новите ни „демократи“:

- Тук започна се борбата
с доноси и компромати.
Чудехме се, тез хотели
откъде ли са се взели?

И какви са тез комплекси,
построени край морето?
С плажове и с вили частни
стана край морето тясно.

Върху яхти във морето
те препичаха шкембета.
Заедно със куп роднини
плискат ги вълните сини.

Те се радват на живота,
щото има идиоти
денонощно да се трудят.
Тях, те смятат ги за луди.

Ние, в днешни времена
считаме за новина
това, че се появи
незаконното градче.

Украинските ни „братя“
бързо влязоха в играта.
Тоз комплекс в „Али баба̀“
резултат е от това.

За досещане е лесно.
Не е нещо неизвестно.
Стар, познат до болка трик,
казано на прост език.

А уж почна се борбата
срещу тези тарикати.
Но борбата се закучи.
Не е чудно, че се случи:

- Канев, главен секретар,
на когото се надявах,
че накрая ред ще сложи,
и той даже се изложи.

Аз във него се кълнях,
а така и не разбрах,
защо той оставка хвърли
и надеждите опърли.

Във високите среди
явно се въртят игри.
До народа те не стигат,
но адреналина вдигат.

Не броя̀, за кой ли път
вярата ни те рушат.
Ефимерна днес изглежда
и последната надежда...

09.06.2026 г.