автор: Oldman

От Бургас, през Филибето,
бях си взел билет.
Трябва в София да ида,
та да видя свет.

Имам аз билет за мача,
и други задачи.
Тъй че, взел стотина евро,
в София се влача.

Черен влак се композира,
на перона спира.
Локомотив, гледам - парен,
влакът, цял нашарен.

По стените, по вратите,
целият в графити!
Малоумни идиоти
цапат, без да питат.

Кофа спрей са изхабѝли.
Хич не го пестѝли!
Явно са ги опущѝли,
малки кат’ са бѝли.

А прозорците, да видиш –
с месеци немити.
И въобще не се отварят,
ако се опиташ.

Зиме пък – широко зеят,
и пердета веят.
Във купето щом останеш,
простуда ще хванеш.

Ала трябва да пътувам,
че ми се налага.
Напоследък грижи имам.
Шапката ме стяга.

Широко очи затварям
и във влака влизам.
За рейс билет ако взема,
по-скъпо излиза.

Явно, с влака ще пътувам,
че по-малко струва.
Смело влизам във купето.
Мястото - заето.

Гледам, там един бабанка
вече сладко нанка.
Здравата се е накъркал.
Уста зяпнал, хърка.

Да се сетя не е трудно,
че е каталясал.
Ала, както е откъртил,
може да превтаса.

Гледа ме със празен поглед.
Въобще не разбира
защо трябва да го будят?
Къде се намира?

Друг пък, в София е тръгнал
занаят да учи.
Какъв точно, не попитах.
Нещо, все ще случи.

А и гадже май си нямал,
та там щял да хване.
Дано, докато го търси,
болест не прихване!

Тъй се дрънках във вагона
някъде шест часа
и за да се поразсея,
мислех си за мача.

Неусетно аз пристигнах
в София накрая.
Целта, вярно я постигнах,
но едва изтраях!

Утре смятам, преди мача
да се поразходя.
По витрини да позяпам,
какво е на мода.

Но да свършвам. Пак олях се
в пустите куплети.
Мисля, вече прекалявам
и ви доскучавам...

07.06.2026 г.