автор: toti55

Обикна Слънцето Водата,
с лъчи обгърна я изцяло,
и неусетно над Земята
роди се облаченце бяло.

На воля с вятъра игра,
порасна пухкаво, красиво
и ето - тръгна по света,
и беше толкова щастливо.

Видя земи, реки, гори
и искрено се възхити,
и град видя - голям, дори
се спря и поздрави.

Градът, от шум освирепял,
мръсен, неестествен, мним,
изкряска, в смог потънал цял,
черен, мазен, гаден дим.

Облачето, не разбрало
злобата, изчака мрака,
от болка силна посивяло,
се сви и тихичко заплака.