"Притежаваме толкова много неща - наше е всичко, което може да се изгуби."
Зоя Василева
Угасва слънцето във тишината,
но пак проблясва в тъмнината лъч
и ти си сигурен, че любовта ти
отново ще намери своя път.
И птиците понякога умират,
зареяни в огромното небе,
но твойте чувства не загиват
и в тебе търсят своето лице.
И твоето сърце любящо,
изпълнено със обич и със жар
ще разбере, че не е толкова страшно,
когато в тъмното останеш сам.
Ще разбере, че птиците, които
понякога умират в своя път
завинаги остават живи,
зареяни във своя небосвод.
И някога, като останеш сам,
когато своята съдба проклинаш,
спомни си за лъча единствен там
и птиците, които не умират.
Опитай се във своето сърце
ти спомена за тях да съхраняваш,
защото в тебе любовта тече
и ти така на тях я подаряваш.