автор: toti55

... и се наплисках отново обилно с вода, явно още не съм се събудил.
От огледалото ме гледаше някакъв грозник. Лицето му съсухрено, очите му уж моите, но го няма този непукизъм и хъс, веждите му като две бели къдели, а носът му - една педя. Сигурно много е лъгал. Е, то и на мен ми е спорт, но моят не е толкова, ето - о, Боже...
Тишината се сгъсти - с нож да я режеш, толкова силна, че тиктакането на часовника бучеше в главата ми - ти си, ти си, ти си. Тръснах глава. Сънувам, разбира се. Самоувереността ми се върна. За всеки случай зарязах огледалото и се доверих на навика за изрядния си външен вид. Светът отново беше в краката ми... докато...
Не е истина. Последвалите събития ме отведоха до най-отдалечената и самотна пейка в парка. Вече не бях онзи човек, валякът, който помиташе всичко по пътя си. Вече бях смачкан човек, даже не човек, а нещо като... оня грозник от огледалото...
- Тоти, Тоти...
Даже не съм усетил кога тази мърша е кацнала на рамото ми.
- Махай се, птицо проклета! - Опитах се да й покажа с ръка отвращението си, но ръката ми даже не помръдна, сякаш тялото ми не е мое.
- Тоти, аз зная какво се случва с теб - каза спокойно пернатото, все едно цял живот него съм чакал да ме открехне - Помниш ли Ивчето, която... а Павката, а Гери - тя единствена се осмели да се изправи пред теб и помниш ли какво ти каза? " Всичко се връща, Тоти, живеем в бързи времена." Е, изтече ти времето - сега ти се връща. Сега имаш вида на това, което си показал, че си, а не това, което си можел да бъдеш.
Не зная точно как го постигна, но хвъркатото ме накара да се заслушам в думите му. Исках да му кажа, че за мен УСПЕХЪТ е висша цел и остарели понятия като колегиалност, коректност, доброта и т.п. са само спънки по пътя ми. Ивчето ли? Тя така и не разбра, че в мен има само ЦЕЛ, няма Любов, няма и не може да има. Никога!
- Всеки си има цел, Тоти. Тази птичка - също, но погледни я, така може да се лети само от любов. Любовта не е човешка привилегия, Любовта е навсякъде, Любовта прави света добър, тя е... и в теб има Любов, но е още скрита. Още не си готов за нея. Нещата се случват тогава, когато очите ни са отворени за тях!
Птичката ме погледна така, сякаш виждаше онази, скритата в мен Любов и отлетя. Отлетя. Останах сам...
Не помня нито кога съм се прибрал, нито кога съм си легнал. Вярвах, че нощта ще доведе утрото. Умората отвори вратата на съня и думите на птичката изпълниха цялото пространство - Любовта не е човешка привилегия, Любовта е навсякъде, Любовта прави света добър, тя е... и в теб има Любов... има...
Любов...