Прощавай, Христо!
Днес честването в София отпадна.
Едва сирени мрънкат
и рядко някъде да спрат коли.
Отлагат се венците и парадите,
защото, извинявай, ама... дъжд вали..
Опасен дъжд!!!
Валял ли ви е дъжд в Балкана?
Дъжд лют и киселинен, дъжд свиреп,
който отмива паметта и раните,
и зрящите превръща в слепи?
Страхувахте ли се от падащите клони,
по-страшни от вековна тишина?
Навярно не... От себе си страха прогонили,
целувахте по устните Смъртта.
Аз зная, Христо, още сме ти мили.
За нас се молиш горе и прощаваш ти.
А аз..не смея да река и не намирам сили
да искам и да моля Бог ...да ни прости.
02. 06.2026г.





