автор: mariq-desislava

Краят е навсякъде
от Чернобил насам,
а аз съм поредното човешко недоразумение,
краткотраен проект,
който носи страданието си
като брошка върху изнемощелия ревер
на планетата Антитъга.
Изкривявам се в зависимостта си,
само за да не бъда себе си.
Поне за няколко часа,
поне за няколко дъха.

Все някога трябва да се впиша
при нежеланите,
необичаните,
непоисканите,
макар че всеки е затворник
на собствения си апокалипсис.
Всеки си има своя лична Фукушима
или пък Ебола,
или още сънува тихото варварство
на Ковид-19.

Животът е кратичък гъдел
по петичките на времето,
изтича със замислените капки на дъжда.
Обещавам си да не съм човекът,
който си тръгва от всичко,
а да съм този,
който си тръгва с всичко.
С нов апокалипсис дори.