На времето е писал Ботев
за един поет - "Пишурка"
-възпяващ пламенно и вдъхновено
една обикновена, проста "хурка"....
И днес ги има тез "Пишурки"...
Не се е променило нищо...много, много
Сега възпяват по-модерни "хурки"
За някои съвременни "поети" - хурката е станала и "лого".....
Един такъв съвременен "Пишурка"
описва нашироко как е "ваканцувал"....
-В кои морета ходил да се гмурка...
-С какви "момета" хиляди лудувал...
-А след пиячка на корем...
-Събудил се в един харем.....
(изобщо ненадминат връх в поезията от - тип "хурка"
достойна за перото на един "Пишурка)
И цяло ято стари патки
(и жилави петли от царски времена)
започват бурно да го аплодират...
И "гениалност" (моля ви се) в този псевдостихове
възторжените почитателки намират (о..Боже!)
А поетеси всичките са те...
И пишат главно за "душата"....
С "Романтиката" са наясно и добре...
Възпяват нежно "Любовта крилата"....
Но "Другото" не ги интересува май... въобще
-"(На)къде вървял света?"....
-"Какво ще станело в страната?".....
Поетът се превръща във "Пишурка"
когато се откаже да е ангажиран - актуален...
Останал "кротичък" - описващ "бабината хурка"....
Вместо да е участник в сблъсъци и спорове
-да бъде там обиждан и окалян...
Да, всеки прави своя личен избор
И тука няма спор
Един избира да е "чистичък-добър"...
А друг не се бои да го замерят и с оборски тор....
Защото скучно е да си "Пишурка"
описващ "вдъхновено" - "бабината хурка".....





