автор: Oldman

Кюфтета на скара
печеше комара.
Дали миризмата
усети мухата,

или тъй се случи,
момент че улучи?
Тя кацна и седна.
Не го и погледна.

Муха, угоена,
тревисто-зелена.
Нахална и нагла.
За пакост родена.

Крачета потърка,
започна да бърка
направо в каймата.
Егати мухата!

То бива нахалство,
но тя, да прощава,
направо го дразни.
Съвсем прекалява!

- Измий си ръцете,
и двете, и двете!
А после краката.
И двата, и двата!

- На средните лапи
сложѝ си чорапи!
Тъй викна комара.
Направо се скара.

- Дошла си на скара
а бъркаш в каймата.
Да знаеш, че мразя
таквиз безобразия.

- Къде ли не лазиш,
въобще не се пазиш
от вредни микроби
и разни зарази!

Аз много съм патил.
От болест се пазя.
Не искам да хващам
отново зарази!

Прощавай съседке,
но нямам аз сметка
тъй млад да умирам.
Нали ме разбираш?

Сега заповядай
да хапнеме двама.
От обща трапеза
по хубаво няма!

28.05.2026 г.