автор: idan1

-Ало, здравей! Утре на езерото ли сме?
-ОК! Тъкмо мислех да ти звънна по същия повод.
-Да се срещнем направо там. Аз малко ще закъснея. Моля те да отидеш по-рано. Утре се открива сезона и ще бъде фраш.
-Никакъв проблем. До утре.
-Лека вечер. До утре.
***
Това беше краткият разговор, между двамата приятели. А те бяха приятели от детинство. Колко игри заедно са играли, колко бели заедно са правили? Заедно тръгнаха и на училище. Бяха отлични ученици, особено този, който да закъснее за езерото. Той беше най-добрия в училището. Заедно изживяха първите момчешки вълнения, първите любовни трепети, първите срещи с момичета, първите целувки. По-късно обстоятелствата, така се стекоха, че за голям период от време бяха разделени. Казарма, университети, работа, години наред не знаеха нищо един за друг.

***
Ето сега съдбата отново ги срещна, вече зрели хора. Една нова страст, въдичарството, беше в основата на срещата между старите приятели. Беше късна пролет. Лятото вече напираше. Проточилите се дъждове все задържаха хубавото време.
***
Тази нощ беше измела облаците. Небето блестеше чисто и лазурно. Изгрева предвещаваше топъл, слънчев ден. Той се събуди рано. Закуси набързо и излезе на терасата. Усети топлия летен полъх. Облече къс панталон и лека лятна риза, изцяло в светъл син цвят. Приготвените от вечерта, рибарски принадлежности, подреди в багажника. По природа бе точен човек, перфекционист и всичко трябваше да е на мястото си.
***
Отби се до близкото кафене. Симпатичното момиче, а то беше повече от симпатично и не му беше и безразлично, с червена късичка поличка беше включило кафе -машината, в очакване на първия клиент. След обичайните поздрави, любезности и закачки, като между добри приятели, двойното голямо кафе, с възбуждащ аромат бе готово.
Той винаги пътуваше с голяма чаша хубаво кафе. Пиеше го по време на движение, с неподражаемо удоволствие, на къси глътки. Независимо от разстоянието, така точно го разпределяше, че в момента на пристигането изпиваше последната глътка.
***
Неотложна работа го заведе в службата. Беше събота и там нямаше никой. В такива моменти се работеше, най-приятно и бързо. Телефоните не звънят, никой не влиза, никой нищо не пита.
***Най-после. Езерото вече го чакаше. На изхода от града - ново забавяне. Ремонт на изходната магистрала налагаше отбиване на движението. Автомобилите се движеха едва, едва през безкраен лабиринт от тесни улички. Движеха е силно казано, по-скоро стояха на място и бълваха недоизгорели газове. Макар и със спокоен нрав, той ставаше все по- етърпелив, сякаш този омагьосан кръг нямаше край.

***
Неочаквано колоната се разкъса, раздвижи се, излезе на главния път. Той сложи слънчевите си очила и настъпи газта. Искаше му се по-скоро да стигне планинския път. С кеф отпи и първата глътка кафе. Спомни си за момичето от кафенето и неволно се усмихна, сякаш отвръщаше на ослепителната и’ усмивка.
Незнайно защо, автомобилите забавиха ход. Чуваха се и клаксони. Пак някаква неприятност на пътя, с неудовлетворение си помисли.
***
Усмихна се за втори път, когато разбра, или по-точно видя истинската причина. А тя беше наистина красива и впечатляваща. По десния тротоар, бавно и грациозно вървеше млада дама. Оранжев панталон, подчертаваше добре оформена перфектна фигура. Къса черна блузка скриваше, или по-точно открояваше другите и’ достойнства. През рамо, небрежно беше прехвърлила малка чантичка.
***
Малко преди да се изравни с нея, тя рязко се обърна. Тъмни очила скриваха очите и’. Въпреки това, той усети, че очите и’ излъчват сила, магнетизъм. Завладяват волята ти и те привличат неудържимо. Бегла усмивка, която може би само той забеляза, пробягна като тик по лицето и’ и накара нещо у него да трепне.
Момичето, неуверено направи опит да вдигне лявата си ръка.
С двата крака той скочи на спирачката.
-Ало, здравей! Утре на езерото ли сме?
-ОК! Тъкмо мислех да ти звънна по същия повод.
-Да се срещнем направо там. Аз малко ще закъснея. Моля те да отидеш по-рано. Утре се открива сезона и ще бъде фраш.
-Никакъв проблем. До утре.
-Лека вечер. До утре.
***
Това беше краткият разговор, между двамата приятели. А те бяха приятели от детинство. Колко игри заедно са играли, колко бели заедно са правили? Заедно тръгнаха и на училище. Бяха отлични ученици, особено този, който да закъснее за езерото. Той беше най-добрия в училището. Заедно изживяха първите момчешки вълнения, първите любовни трепети, първите срещи с момичета, първите целувки. По-късно обстоятелствата, така се стекоха, че за голям период от време бяха разделени. Казарма, университети, работа, години наред не знаеха нищо един за друг.

***
Ето сега съдбата отново ги срещна, вече зрели хора. Една нова страст, въдичарството, беше в основата на срещата между старите приятели. Беше късна пролет. Лятото вече напираше. Проточилите се дъждове все задържаха хубавото време.
***
Тази нощ беше измела облаците. Небето блестеше чисто и лазурно. Изгрева предвещаваше топъл, слънчев ден. Той се събуди рано. Закуси набързо и излезе на терасата. Усети топлия летен полъх. Облече къс панталон и лека лятна риза, изцяло в светъл син цвят. Приготвените от вечерта, рибарски принадлежности, подреди в багажника. По природа бе точен човек, перфекционист и всичко трябваше да е на мястото си.
***
Отби се до близкото кафене. Симпатичното момиче, а то беше повече от симпатично и не му беше и безразлично, с червена късичка поличка беше включило кафе -машината, в очакване на първия клиент. След обичайните поздрави, любезности и закачки, като между добри приятели, двойното голямо кафе, с възбуждащ аромат бе готово.
Той винаги пътуваше с голяма чаша хубаво кафе. Пиеше го по време на движение, с неподражаемо удоволствие, на къси глътки. Независимо от разстоянието, така точно го разпределяше, че в момента на пристигането изпиваше последната глътка.
***
Неотложна работа го заведе в службата. Беше събота и там нямаше никой. В такива моменти се работеше, най-приятно и бързо. Телефоните не звънят, никой не влиза, никой нищо не пита.
***Най-после. Езерото вече го чакаше. На изхода от града - ново забавяне. Ремонт на изходната магистрала налагаше отбиване на движението. Автомобилите се движеха едва, едва през безкраен лабиринт от тесни улички. Движеха е силно казано, по-скоро стояха на място и бълваха недоизгорели газове. Макар и със спокоен нрав, той ставаше все по- етърпелив, сякаш този омагьосан кръг нямаше край.

***
Неочаквано колоната се разкъса, раздвижи се, излезе на главния път. Той сложи слънчевите си очила и настъпи газта. Искаше му се по-скоро да стигне планинския път. С кеф отпи и първата глътка кафе. Спомни си за момичето от кафенето и неволно се усмихна, сякаш отвръщаше на ослепителната и’ усмивка.
Незнайно защо, автомобилите забавиха ход. Чуваха се и клаксони. Пак някаква неприятност на пътя, с неудовлетворение си помисли.
***
Усмихна се за втори път, когато разбра, или по-точно видя истинската причина. А тя беше наистина красива и впечатляваща. По десния тротоар, бавно и грациозно вървеше млада дама. Оранжев панталон, подчертаваше добре оформена перфектна фигура. Къса черна блузка скриваше, или по-точно открояваше другите и’ достойнства. През рамо, небрежно беше прехвърлила малка чантичка.
***
Малко преди да се изравни с нея, тя рязко се обърна. Тъмни очила скриваха очите и’. Въпреки това, той усети, че очите и’ излъчват сила, магнетизъм. Завладяват волята ти и те привличат неудържимо. Бегла усмивка, която може би само той забеляза, пробягна като тик по лицето и’ и накара нещо у него да трепне.
Момичето, неуверено направи опит да вдигне лявата си ръка.
С двата крака той скочи на спирачката.

/СЛЕДВА/