автор: Oldman

Покрай село Крива бара
мина влак, поради грешка.
После спирка построиха,
щом разбраха, че сгрешиха.

Влакът скорост тук набира
ала никога не спира.
Просто, щото няма гара.
Само спирка „Крива бара“.

И на спирката не спира.
Казват, заради баира.
Ала всеки го разбира:
- Не е пречката баира.

Има тука друга драма:
Пътници за влака няма!
Всеки ползва к’вото свари,
я каруца, я магаре.

Влака, пътници си иска.
Спирката е ужким близко,
а пък винаги е празна.
Туй е правило - желязно.

И без туй във Крива бара
всички жители са стари.
Младите са по чужбина.
Всеки врътна се, замина.

Само дъртите са тука.
В кръчмата седят от скука.
Всеки има свои грижи
и за тях си каканиже.

То пък и къде ще ходят!
Никой не ги бий през пръсти.
Къде, в пустата чужбина
да се врътнат и заминат?

Попа, и той заминава.
За какво ли да остава?
Няма сватби, кръщенета.
Не помага и Небето.

А и той душица носи.
Пък не бива поп да проси.
Попа, Божи е служител,
наш духовен просветител.

Мислим, който е заминал,
сто процента се е минал.
Тук е рая на Земята.
Така всеки в село смята.

Село може ли без кръчма?
Точно там е парламента,
в който всичко се обсъжда
на ракийка и на мента!

И то все световни теми,
за глобалните проблеми:
- За цената на петрола.
- Че страната ни е гола.

- Две държави как се млатят,
а са уж с народи-братя.
Те се млатят, ние патим,
уж се пишем тарикати.

- Как у нас поскъпна всичко
и живеем от просия,
тънейки във простотия.
К’во да правиш - орисия!

Тъй те в кръчмата хортуват
Ден след ден тъй поминуват.
А редиците редеят.
Кръчмата, и тя пустее...

26.05.2026 г.