автор: URAGANNNN

Недей издава скритите врати,
които някой в самота заключва.
Недей обрича сринати мечти,
когато някой в камъни улучва!

Че може би сърцето му изтръпва,
при мисълта за рифове поредни,
че може би в лицето му напъпва,
надеждата със силици последни!

Недей се буди от разбитите врати,
които някой в любовта си е "отключил",
недей се чуди под трещящите мечти,
когато някой е вулкан улучил!

Че може би в сърцето ти напъпва,
надежда за платна и шир надзвездни,
че може би лицето ти изтръпва,
от Вятър бурен смазал рифни бездни!

14.01.2005

Прага