автор: idonotsleep

Виж ме,
виж ме само мене!
Погледни моята мъка!
Ти ме натовари с бреме,
гнусно,
лепи
като дъвка.
Дъвката не е лепило
за счупената чиния,
И в мен,
и в теб
има нещо гнило,
затова няма уния.
И все пак аз
като дъвка
се лепнах силно върху тебе -
ти стана моята тръпка,
моето
трагично
либе.
И няма теб
да забравя,
а и не си и реален -
опитът ми да поправя
живота ми
тъп
и
празен.
Искам просто
да съм като всички -
със смисъл,
любов
и разум,
не кукла с празни очички,
от порцелан и вакуум.