автор: Oldman

Спи самичък на кушетка
и похърква дядо Петко.
В тази идилична гледка
май отсъства баба Недка.

Хайде де! Че как така?
- Амчи тя не се побра
в тази тясната кушетка,
че е извънгабаритна.

Тя похърква по-нататък
във кюшето на мутфака,
но е на легло с пружина,
размер „Тек и половина“.

Не се вмества във кушетка
трътлестата баба Недка.
И пружината, горката
е опряла до земята.

Тежка си е баба Недка,
щото не остава гладна
и омита де що падне.
Ще речеш - прахосмукачка.

Както каза една врачка
„От глад нема ти да ýмреш“.
Да му мисли твойто дядо,
или, к`вото ти се пада.

Не сте лика и прилика,
ала си му на главата.
Има много той да пати,
кат`те гледам, тъй чепата!

Тъй живееха отколе
и се плъзгаха надоле
те по здравната пътека.
Изживяваха си века.

Бавно слизаха полека,
знаем, към небитието.
Това е усещал всеки,
дарен с повечко годинки.

Бавно, упорито кретат
те по здравната пътека
и камбаната подритват.
Леко. Силно не опитват.

Щото дяволът ще чуе.
Току виж беда се случи.
Всеки бързо ще научи.
Ще се съберат роднини

и познати. Кой що мине
ще се спре, щом разбере.
Почит ще им отдаде,
щото малко е градчето.

Всеки чувал е за тях.
Даже бяха те възпети
в пошли някакви куплети
от един пишман-поет.

Днес, от страстите предишни
не остана почти нищо.
Сийка се преориентира:
- Който търси, той намира.

Сийка хитра е девойка.
Винаги ще хване бройка.
Дядо Петко как се хвана
и попадна във капана?!

Сега супата ще духа,
като е с кратуна куха!
Продължава той борбата
с упоритата простата.

Нека да го подкрепим,
и да го окуражим.
Дано да се излекува,
още за да полудува.

Ние знаем: Идиота
много трудно се променя,
но за нищо не му пука,
даже хич не го е еня.

Като няма лични драми,
Недка трупа килограми.
Затова обилно хапва -
к`вото зърне, го излапва.

Спазва зърнена диета,
даже вече и не шета.
Вече му отпусна края
и се укроти накрая.

Няма вече простотии,
ни скандали, гюрултии.
Страстите се укротиха,
сякаш в миша дупка скриха.

Начинът си на живот
двамата сами избират.
Няма да се променят!
Това всеки го разбира.

И все още, слава Богу
горе-долу са добре.
Всеки спи си във кревата
и изпълва тишината

с хъркане и с други звуци.
Далеч от деца и внуци
техният живот минава,
а и колкото остава,

това си е тяхно време.
Никой няма да го вземе.
А и кой ли би поискал?
Никой не поема риска...

11.05.2026 г.