автор: Oldman

Една сутрин дядо Петко
се събуди и се чуди:
- Съвсем сух ми е кревата!
А така ми се пикае!
Брех, да му се не знае!
Той напъна се – не става!
Нищо не се получава!

- Абе, Недке, той попита,
що не мога да пикая?
Всяка нощ, откак се зная
опикавах си кревата.
В реда беше на нещата.
А сега съм се задръстил.
Чакай, пак да се прекръстя!

Митю, оня ден го слушам,
и той нещо бил запушен.
Имал същите проблеми,
дяволите да го вземат!
Казва, имал бил простата.
Не знам имам ли и аз.
Ще я втасаме тогаз!
Трябва да го поразпитам.
- Ето на, като опитам
не тече и не тече!

- Петко, ти си въобразяваш
и за смях пред всички ставаш!
Стига с тия щуротии.
Нямаш никаква простата.
Имаш други карантии.
Ако имаше простата,
щеше да ти е в главата,
щото толкова си прост!
Цял живот, откак се взехме
само простотии вършиш.
Най-обикновено нещо
да та карам да ми свършиш,
ти и него ще оцапаш.
Цели дни лежиш и лапаш!
Пробвай пак и току виж
дядо пак ще прави „Пиш“.
Може пък да е случайно
и да не е нещо трайно.
Човек цял живот се учи,
сигурно ще се получи.

Разкрещя се дядо Петко,
та надникна чак съседка.
Чула тя, но не разбрала
на к`ва тема е скандала.

- Ще отида пак при Митю
да говоря, да го питам.
Нещо да ма посъветва,
белким някой го е светнал.

И отиде дядо Петко
право в кръчмата, където
Митю беше се курдиснал.
Не бе още се накиснал.
Трезвен беше, с нос увиснал.
Като гледаш, цял се вкиснал.
- Здрасти Мите, да та питам,
я ми разкажи подробно
кой ти каза, че си имал,
как му викаха – „Простата“.
И къде е тя при тебе?
Мойта дъртата разправа,
ако имал съм простата
щяла да ми е в главата.
А и друго да та питам:
Ходи ли да са преглеждаш.
Дадоха ли ти надежда?

Митю тъжно го погледна
и му вика – Слушай Пепи,
вече месец как ма гепи.
Иде ми да са отрепя!
Бях при доктор преди време.
(То, на него к`во му дреме).
Вика ми, без да ма гледа:
- Дядка, много си закъсал!
Що ми идеш толкоз късно,
с мехур, аха да са пръсне.
Все пак има лек ми казва
и картинка ми показва.
На картинката – магаре.
Дядка, вика, туй е начина.
Правим една трансплантация,
една малка операция:
От магарето простата
и отново си в играта.
Даже пълния комплект
ако ти се присади,
това ще те подмлади.
С такъв пълен инвентар
ще се чувстваш като звяр.
Само че това ще струва
трийсет хилядарки в евро.
Операция – в чужбина.
Там ще трябва да заминеш.
- К`во говориш, аз му викам.
Аз да не съм, викам Тръмп.
Отде толкова пари.
Всичко дъртата затри
по купони, тоалети.
Сврели сме се във мазето!
В къщи няма пукнат цент.
Аз съм, викам на процент...
- Твоя работа, ми вика.
Длъжен бях да ти го кажа.
Туй предписвам засега.
Вземаш го преди храна.
По три хапчета на ден
и пак идваш при проблем.
Прегледа ти е платен.
Да не си избирал мен.
Здравно си осигурен,
можеше по здравна каса,
че да минеш само с такса,
дет` са вика, "тънка лайстна".
Тъй че, дядка ми дължиш
сто и двайсе, без бакшиш.
Чао, вика и излизай.
Следващия нека влиза...

- Пепи, лошо ни се пише!
Трябва братче да пестим
и в чужбина да вървим.
Ще се върнем като нови,
пак за подвизи готови.
Двама дърти котараци,
с неугасващи мераци.

Таз история накрая
как завършва, аз не зная.
Ако ме попитат мен,
нека да е с хепиенд.
С две магарета по малко,
въпреки, че ще е жалко...

А темата, разширена,
аз си мисля, според мене
би засегнала и Недка
че и дъртата съседка.
Ние, като кавалери,
трябва да им го спестим
и да се ограничим
само с казаното горе.
Това можем ний да сторим.
Петко го орезилих.
Баба Недка да спасим
от одумки и насмешки.
Нека не я притесним.
И на нея ѝ е тежко.
Вярно, няма тя простата
и обратни са нещата,
ала да не задълбавам.
Много май подробен ставам.
Все пак възрастната дама
за резил да правя няма.

Старостта е лошо нещо.
Много тя неща ни взема.
Нека ний да разбереме
дядо Петко с баба Недка.
Ето, цяла аз поема
посветих на дядо Петко.
Нека да се излекува.
Нека още полудува,
колкото е Господ дал.
Колкото живял – живял!

17.02.2025 г.