автор: Oldman

Веднаж тръгна баба Недка
в Тузлата, на кални бани.
Тя отдавна как се кани,
че въртят я всички стави,
белким малко се оправи
и болежките забрави.

- Вече нямам нищо здраво!
За боклука съм направо,
жалваше се баба Недка.
- Недке, туй не се лекува,
Петко дума ѝ - не чува.
- Със болежките се свиква.
Глава – добруджанска тиква!
жълта и дебелокора!
Лесно те не се предават.
С тях не може да се спори...
Глава твърда, не увира.
Всяка логика отхвърля
и от дума не разбира.
И за „Ковид-19“,
даже не се ваксинира!

- Нейсе, казвам си. Да ходи.
Малко да се поразходи.
- И дано да поостане,
мислеше си дядо Петко,
правейки си тънки сметки
за игривата съседка.
Вече е готов със плана:
- Щом замине баба Недка,
смята Сийка да покани
и докато се усети,
да я вкара под юргана...

Сийка беше му съседка
и далечна братовчедка.
Така някак, по роднински,
дядо ще си я прикотка.
Някак си ще я залъже
и ще я забаламоса.
Щом му дойде тя на гости,
дядо няма да ѝ прòсти.

Хвърлил ѝ е той мерака
и момент удобен чака.
Ще ѝ каже, че наследство
може Сийка да получи:
Със сина си той не случи,
внукът хич не го поглежда.
Само Сийчето остава.
Тя е негова надежда.
И ако е тя послушна,
дядо Петко ще я гушне.
В розовото ѝ ушенце
мили думи ще пошушне.

Само Сийка да се хване.
Той си знай, какво ще стане.
Щото много я обича,
че на зайче му прилича.
Толкоз пухкава и кротка!
Истинска ангорска котка.

- С тази палава походка!…
Дядо като я погледне,
му омекват колената.
След туй трябва да поседне,
че му се върти главата.
- Ох на дяда. Златна рибка!
Ненките и рипкат, рипкат!
Весело подскачат двете.
Каква радост за мъжете!
Дядо поглед в тях насочи,
лиги, два реда проточи.

А пък Сийчето си мисли,
тъй, усмихвайки се мило:
- Захапà стръвта глупака.
Аз това отдавна чаках.
- Иска дъртият пергишин
млада бройка да запише.
Не напразно тя старà се,
прави стойки и въртя се.
- Куката захапа яко.
Ще прецакам аз дъртака!

За да затвърди успеха,
тя се врътна дяволито.
- Чао, каза му, до скоро.
Ще се видим, дядо Петко.

- Ти не ме наричай „дядо“,
нищо, че си толкоз млада.
„Дядо“ съм за баба Недка
а за теб съм „чичо Петко“.

И така се разделиха –
всеки, с своите мераци:
- Дядо Петко – да я гушка,
Сийчето – да го ошушка...

Но се върна баба Недка,
някак бързо, ненадейно.
Каза: - „Свършиха парите“
и попари им мечтите -
дядо Петко, „Да погушка“,
Сийчето, „Да го ошушка“.

Баба Недка се озърта
и на място се я свърта.
Нещо сякаш подозира.
Какво точно – не разбира,
но усеща тя опасност
и във къщи ѝ е тясно.
Да му мисли дядо Петко.
Той, и кипрата съседка.
Недка нещо щом подуши,
двамата, ще ги уду̀ши...

16.09.2021 г.