автор: Oldman

Днес я гледам баба Недка,
нещо си сама говори.
Във ръцете взела плетка,
дудне нещо, с някой спори.

На леглото, дядо Петко
се опънал като бей.
Чете, вестника разлистил,
ту попържа, ту се смей.

И мърмори под носа си:
- Тези вече прекаляват!
- Вчерашните комунисти,
днес отново управляват!

Няма кой да ги очисти.
Провалиха таз държава!
На две магарища слама
да не могат раздели!

Кат` си умствено сакат
или нямаш занаят,
за да не умреш от глад,
ставаш само за директор
или пък за депутат.
Туй е истина позната
и я знаят и децата.

- „Лици, опаци, наметка“*
пък мърмори баба Недка.
- „Лици, опаци, наметка“,
- „лици, опаци, наметка“...
И разсейва дядо Петко.

Той, от вестника ядосан,
го захвърли настрани.
Тя му пречеше да вникне
в вътрешните новини.

И заяде баба Недка:
- Недке, много си неука,
я издразни дядо Петко.
- Да плетеш на една кука!
Вече стигнахме до там.
Да умре човек от срам!
Толкоз имаме пари.
Ще ти купя още три.
- Ще плетеш на чет`ри куки,
като някой госпожа.
Що се мъчиш със една?

И така по-бавно става.
Виждаш, зима наближава.
И к`во толкова плетеш,
ако смея да попитам?

- „Плета на петела гащи“,
тросна му се баба Недка.
- Че защо пък са му гащи?
се учуди дядо Петко.

- Той си ходи все без гащи,
че е бъкан със хормони.
Виж кокошките как гони.
Не му стигат наш`те пет,
ами кара ги наред.
Гони чуждите кокошки.
Наши-чужди, няма прошка.

- Той на тебе се е метнал,
злобно баба Недка рече.
- Уж ми каза „Няма вече“,
пък пак чужди булки зяпаш.
- Ще заколиме мръсника.
А пък ти ще го излапаш!

- Ти, недей закача Петльо!
Петльо, аз го уважавам.
И това той заслужава.
Даже малко му завиждам.
В него, право да си кажа,
младостта си сякаш виждам,
ѝ отвърна дядо Петко.

- Лици, опаци, наметка...
продължава баба Недка.
- Лици, опаци, наметка,
лици, опаци, наметка...

- Стига вече с тез наметки!
се ядоса дядо Петко.
- Каква беше тази плетка!
Вече ми дойде до гуша.
Чак призля ми, кат` та слушам!

И ядосан си излезе
малко да се поразкърши.
Белким, баба Недка вземе,
че си плетката довърши.

- Ще отида в кафенето
си помисли дядо Петко.
- Там ще хвърлим някой табла
със адаша ми от Шабла.
Аз адаша си го знам -
сто процента ще е там.

Както мислеше, тъй стана -
всичко мина според плана:
Табла, после кафе пиха,
след туй всеки пътя хвана,
и така се разделиха.

Кат` се върна, дядо Петко
се направи на учуден:
С език цъка, като гледа:
- Тази пуста баба Неда
е оплела цяла педя!

- Че кога успя, ма Недке?
Преди малко аз излязах.
(Малко, малко, пет-шест часа).
- А бе Недке, как сколаса?

Недке, много си чевръста!
Как не ти се схвана кръста?!
- Като гледам баба Гичка,
оназ, нашата кумичка,
бавна като костенурка.
Ни вретено знай, ни хурка.
Мързелива е за двама.
Като нея друга няма!

Баба Недка кеф ѝ стана
но се прави на сърдита.
- Къде до нощѝте скита?,
троснато го тя попита.
Прави се, че го гълчи,
ей тъй, просто за очи.

Дядо Петко си мълчи.
Хитър си е дядо Петко.
Той си прави други сметки -
че така е прегладнял,
два дни сякаш не е ял.
Недка готви манджи вкусни,
ако има и късмет,
може даже да му пусне...

- Брей! Аман от тоз мерак!
Кат` разгонен котарак
винаги е дядо Петко!
Тъй пустосва баба Недка.
- Все това му е в главата -
яденето и кревата!...

Все пак плетката захвърли
и закуца към мутфака -
Дядо Петко прегладнял е
и да се налапа чака...

13.11.2021 г-

* Не съм убеден, че това е алгоритъма за плетене с една кука. По скоро така се плете с две куки. Поднасям извиненията си и ви моля за прошка. Автора