автор: osi4kata

След обяд е. Над хълма отсреща се беси луна,
преди още да бъде официално призната.
Като бледа проекция на нещастна жена,
безнадежно увиснала между два тъжни свята.
След обяд е. Мирише на есен и чад.
Вятър свири в дървесните кости.
Мрак се спуска над тихия град.
Самотата ми идва на гости.
Тя е част от сезона, не е гост нежелан,
ние с нея сме двете лица на монета.
Заповядай! Ела, Самота, ще ти дам
топло кътче за отдих в сърцето си.
Ще сънуваш със мен, че липите цъфтят
и ухание стеле се в мрака
на един оживен от емоция град,
на градът, който вечно ме чака.
Полегни, Самота, ти си моят покой.
Моя есенна бледа утеха.
Вън луната се беси, а кучешки вой
цепи тюла на нощната дреха.