автор: se4ivotonasekirata

Вървял човекът по пътя си и насреща му слон.
-Защо ти е този хобот? Виж моят нос и уста какви са малки.
Слонът завъртял малките си очички, окъпал човека и недоволно изревал така, както само слоновете го правят.
Човекът не се спрял, продължавал да пита.
- Защо си толкова грамаден, голям? Виж аз колко съм дребен.
Слонът се търкулнал на пътя на човека и не помръднал, докато не накарал човека да го заобиколи.
- Защо ти е такава дебела кожата? Виж моята каква е бяла, нежна...
Слонът станал от земята и избил коловете с телената ограда на дома на човека.
Човекът продължавал да пита.
- Защо имаш четири крака при това задните по-къси? Виж моите са два, но ми вършат работа.
Слонът приклещил човека мужду предните си и задни крака. Човекът закрещял...
- Защо си толкова умен, интелигентен, полиглот, а обидчив и не прощаваш? Нали си животно - благородно? Виж аз съм човек и ти прощавам. Пусни ме!
Човекът пъхнал едно голямо дърво в едното ухо на слона и закрещял.
- Защо са ти такива големи ушите, като не чуваш?
Слонът прегазил човека и благородно го положил в близката яма засипвайки го с пръст, листа и клонаци.
Човекът се надигнал за миг и с последни сили изревал:
- Защо са ти малки очите?

автор Анита Христова Трифонова