На попрището жизнено, в средата
все още бях със мижава заплата.
А пенсионирането вече наближава.
Затуй реших: - Каквото и да става,
ще трябва дисертация да правя!
Навих ръкави, три години писах
и в работа до гуша се улисах.
Това накрая даде резултат
и защитих аз своя докторат.
След толкова години къртов труд,
аз вдигнах жизнения си статут!
Е, пенсията ми сега не е богата,
но доближава леко средната заплата.
Това, което всъщност получавам,
аз смятам, че напълно заслужавам.
Но знам и туй, че в нашата държава,
трудът на учения не се уважава.
Сега почивайки се вече забавлявам
и глупости във рими съчинявам.
Не ми с иска за кашмер да ставам.
Внимавам, все пак да не прекалявам...
03.05.2026 г.





