автор: Oldman

Полунощ преваля вече.
Тиха е навън нощта.
Сън сънува дядо Петко,
връщащ го във младостта.

Той се вижда във съня си,
млад, със тяло на атлет,
как ухажва баба Недка.
Снажен хубавец, напет.

И си спомня дядо Петко:
- Недка - млада мажоретка,
как с налетите си форми
е опънала жилетка.

Във ръцете със помпони,
Недка бяга, той я гони
а тя все му се изплъзва.
Но накрая му се връзва...
.....................................
На продънена кушетка
кротко спи и баба Недка.
Ужким спи, ала не спира
всеки звук да регистрира.

Чуе ли го, реагира.
Явно, чуваше вампира!
На тез дъртите години,
клюка тя не ще подмине.

Това гинко, туй билоба
баба Недка цял ден зоба.
Трябва тя да е във форма,
сякаш гони тежка норма.

Всичко трябва тя да чуе.
Непрекъснато слухти.
Не пропуска да надникне,
и през чуждите врати.

Информация е нужна.
Всички свежи новини,
сред комшийки любопитни
мигом ще разпространи.

Трудно иначе заспива.
Като шило се върти,
докато не разтовари
свежите си новини.

Тъй минаваха им дните:
- Петко слуша новините,
на ум псува ядовито.
Все за нещо недоволен.

Баба Недка пък напротив -
от света не се вълнува.
Той, светът ще оцелее.
Отстрани ще ни се смее.

Ний сме дребни песъчинки,
за да променим нещата
във Европа и в страната.
Философия – желязна.

Че, кесията е празна,
туй е вече нещо друго.
Скоро чакаме промяна.
Ето, времето настана!

Нас в момента ни вълнуват
дядо Петко с баба Недка -
скромничките им проблеми.
........................................
Тъй закривам тази тема...

От цикъла „Дядо Петко, с баба Недка“ .

02.05.2026 г.