автор: snejenbor

Времето...времето то си стои
ние сме временни минувачи.
Не се задържаме щом се родим
ние сме просто търсачи.

Търсиме обич любов..топлина
нежност загриженост думи.
Вече сме тръгнали..крачим вървим
всеки по своите си друми.
Бавно понякога даже пълзим
спираме в кратка почивка.
Няма надбягване то си стои
кротваме в топла завивка.
Пръст и цветя плюс няколко думи
може би някой ще каже.
Времето....времето безследно стои
тука сме временно...Даже да
брули да вей... да вали не спирай
да ръсиш усмивки. Времето миг е.
Здравей му кажи..за нас то е кратка отбивка.