автор: Gray_wolf

Аз съм сянка, застинала в гърлото на времето.
Нито сълза, нито смях — само суха, безкрайна пустиня,
където огледалата мълчат, а образът ми е непознат.
Не съм небе, не съм земя, а само грозният шев между тях.
Крилете ми са от олово, зазидани в сиво „нормално“,
което пулсира с ритъма на бавна, невидима смърт.
Искам да разпоря тишината с писък,
но гласът ми е просто прах в безкрайна празнота.
Не мога да победя живота, нито да се предам на края.
Аз съм зрител на собственото си изчезване —
превърнат в кадър, който се върти до безкрай,
заключен между два свята, в които не принадлежа.