автор: mitkoeapostolov

От десет години гледам стария каменен дувар на село и си мечтая да го иззидам както трябва.
Пуснах няколко клипчета в ютюб и се захванах за работа. То ако с гледане се ставаше месар, кучето щеше да е най-добрият касапин, както е казал народът. Та тръгнах и аз веднага с грешките. Разчистих срутеното място, подредих камъните и започнах да ги връщам на място. Използвах само големите разбира се - малките ми изглеждаха незначителни и безформени, сякаш само биха развалили и загрозили зида.


Изкарах един метър, огледах - не беше съвършено, но ми се стори приемливо и го оставих така. Като отидох следващия път на село, видях че зидът се е срутил отново - я от котки, я от кучета, я от вятъра.


Ща не ща почнах да бутам малки камъчета в пролуките между големите. За моя изненада зидът се получи по-равен. Когато отидох да го проверя след седмица, по-голямата част от него стоеше - само няколко камъка на върха се бяха изместили.


Усетих, че за да стане както трябва, ще трябва да намеся и малко кирпич. Разчистих всичко до основи и започнах отначало. Слагах всеки голям камък върху предварително заравнено легло от кирпич и малки камъчета, след това запълвах дупките със същата смес. Като привърших, огледах с гордост - зидът вървеше гладко и изглеждаше стабилен; големите камъни най-сетне бяха придобили своята пълна красота благодарение на кирпича и на малките. За да не му е уроки, поръсих и няколко прашинки от якето.


На следващия път го заварих в абсолютно същото състояние, в което го бях оставил. Брех, викам си, да му се ненадяваш - и малките, и средните, и големите допринасят по равно за успеха на един зидар.