автор: BoboDux

Точно преди тридесет години работникът Пантелей Гърмидолски получи от своя подъл и крадлив работодател кръвопиец дневната си надница от два лева и седемдесет стотинки.
- Е, какво да правя с тях? – горчиво се усмихна Пантелей, разглеждайки в дланта си малката купчинка монети. - Искам да ям, искам да пия, а трябва да сменя и подметките на обувките си. Я виж старите – дупка до дупка. Ех, ама живот ми е отредила съдбата!
Отиде при един познат обущар, той му поиска за ремонта лев и седемдесет.
- Е, все пак ми остана едното левче - помисли си Пантелей с въздишка. - И какво да правя с него?
Купи си парче сирене, един кренвирш, два домата и пет цигари на дребно. И чудо – дори му останаха пет стотинки. И когато седна да вечеря той се почувства толкова тъжен, толкова обиден, че едва не се разплака.
- Защо богатите пият шампанско, ликьор, ядат лешници и ананаси, а аз, освен сирене и кренвирш рядко виждам друго на масата си. Няма ли и ние, работническата класа, да си извоюваме да живеем като хора!

* * *
Така изминаха тридесет години. Един ден през пролетта работникът Пантелей Гърмидолски получи от своя подъл и крадлив работодател кръвопиец дневната си надница от 2,7 евро.
- И какво да правя с тях? - помисли си горчиво Пантелей, разбърквайки лъскавите монети в дланта си. - Пак трябва да си сменям подметките на обувките, да ям, да пия нещо – стомахът ми свири от глад!
Пантелей отиде при същия обущар, спазари се за евро и 70 цента да му смени подметките и излезе на улицата с едно осиротяло евро. Купи половин типов хляб, един кренвирш, бутилка лимонада и три цигари на дребно. В къщи наряза хляба, отпуши лимонадата и седна на масата да вечеря. И се почувства толкова огорчен, че едва не се разплака.
- Защо, - прошепнаха треперещите му устни, - защо богатите получават всичко, а ние не получаваме нищо. Защо богатите ядат крехка розова шунка, тъпчат се с цаца и бели кифлички, пълнят гърлата си с истинска ракия и пенлива бира, пушат хубави цигари, а аз, като някакво куче трябва да дъвча стар хляб и да смуча гадна захаросана помия! Преди години поне за един домат хартисваше…

* * *
След което Пантелей вече не говореше за работническата класа, не се и сещаше, че трябва да си извоюват свободата! Забравил беше, че и такива като него са хора!