автор: Gray_wolf

Очите му – два въглена живи, горят в катранения мрак,
пресичат предели невидими, без звук и без пощада пак.
Той не ловува от глад само, а пази стария закон:
че силният взима по право, а слабият търси подслон.
Под лунния сърп на небето, сред клони от скреж и от лед,
се вдига стонът на вятъра – вековен и див завет.
И щом се разнесе воят му, светът се свива в юмрук,
защото вълкът е стопанинът, а ние сме гости тук.