Не Ви ли стига отровата в кръвта,
бушуващата лава, злоба?
Не Ви ли стига и смъртта
във нейната и моята утроба?
Не Ви ли стига кражбата
и плагиатството, поети?
Не Ви ли стига дажбата
във левове като поети?
Не Ви ли стига злобата и завистта,
като набъбнал цирей?
Не Ви ли стига глупостта?
Изпята песен сте и пирей!
Не Ви ли стига алчността
и лакомията проклета?
Не Ви ли стига подлостта,
интригата, душа превзета?
Не Ви ли стига гаврата
със чуждите деца нещастни?
Не Ви ли стига дарбата
на дяволи във Рай прекрасни?
Не Ви ли стига силикона,
мутреси и чалга певици?
Защо за Вас не пей закона,
работите не с глас, с езици?!
Не Ви ли стига и парата,
журналистки некадърни,
сестрички мили на лъжата,
защитавате ромите църни?!
Не Ви ли стига, че сте живи
когато сеете смърт, стрес?
Не Ви ли стига, че сте диви?
Убивате доброто днес!
Не Ви ли стига...
На мен ми стига...
Наточена ще съм до края.
Не Ви ли стига...
На мен ми стига...
Да сека не ще се мая.
На мен ми стига...
стихове автор Анита Христова Трифонова sekirata
https://www.youtube.com/watch?v=Hd0Ljk87dpw





