автор: wingless

Вали, вали, вали... и пак вали -
днес пролетта не спира да тъгува.
Самотен облак плаче може би
или така на мене ми се струва.

Как искам да повярвам, че си ти -
със твоя глас шепти край мен водата.
Кажи ми само - ти ли си? Или
дъждовен ангел чука по стъклата.

А ти си с невъзможните неща -
изплетена от спомен и забрава.
Не, няма да се сърдя на дъжда -
с любов е най-добре да се прощава.