автор: hava

Рибарите на кея се събират
със вятъра говорят пак без думи,
а ризите им потни и солени
като крила на гларуси бездомни.

Рибарите са тръпка на морето,
ръцете им като въжета силни -
те мрежите опъват търпеливо
и кърпят ги с любов необяснима...

Очите им заглеждат се в безспира.
Изгарят ги на слънцето лъчите.
По устните попукани напира
една усмивка за едно момиче...

Рибарите на кея пушат бавно
последната цигара преди залез.
Петите си във пясъка заравят
и тихо нощното небе дочакват.