автор: ivliter

Край мен преминават щастливите –
боязливо поглеждам към тях.
Вървят и не ме забелязват –
така съм им чужд и далечен
с очи от тъга угасени.
Простих се със всичко
което ме радваше,
което въздигаше силно духа ми.
А книжните истини в мен изгоряха.
Е, нека край мен
дефилират щастливите –
аз шапка им свалям в тъгата си.