автор: ivliter

Дъжд заваля –
пролетен, тих,
познат, непознат.
Пак са капките същите –
песента му
и до днес си остава една.
Преминал през толкова дни,
аз не съм същият –
аз съм близък, далечен,
като спомен роден от дъжда.
В цветната пролет,
топлата негова песен съм аз.