автор: mitkoeapostolov

На Земята живеят безброй организми, всеки от които е уникален. Хората, като първите същества, които имат съзнанието да обхванат мащаба на тази вселена, често обичат да се сравняват или асоциират с части от заобикалящия ги свят.


Например много граждани на България имат прякори (повечето от детството), които станаха печално известни по време на прехода през 90-те - Хамстера, Трактора, Телето. В по-цивилизованите държави като САЩ, тези сравнения са на ниво спорт, като всеки отбор си има собствен символ - Texas Longhorns, Philadelphia Eagles, Baltimore Ravens.


В определени периоди от своя живот аз също се отъждествявам с различни символи според моментното ми състояние и настроение. Много от тези тъждества са отразени в поредицата ми от есета озаглавени "Аз съм...", която реших да допълня с още едно.


В царството на плодовете има всякакви видове. В България първи цъфти дряна, но последен дава плодове. После идват джанките, които понякога обаче стават жертва на ранните пролетни замръзи. Следват вишните и черешите, които бързо зреят и дават плод. На ред идват прасковите и кайсиите, които също се развиват скоростно. Настъпва основният период на цъфтеж за круши и ябълки, които зреят по-бавно и стават готови за ядене през есента. Последна цъфти мушмулата, която обаче има и голямото предимство, че е пощадена от пролетните замръзи. Тя и узрява последна - чак през ноември/декември.


Хората понякога следват сходен път с овощните растения. Някои от рано показват потенциал за голям успех, но го реализират чак след много години; други тръгват силно, но бързо са посечени от живота поради неопитност; трети имат кратък, но ползотворен път; четвърти вървят умерено - тръгват навреме и свършват навреме; пети потеглят бавно и успяват чак тогава, когато останалите вече или са към края на живота си или са умрели.


От гледна точка на успеха тръгнах много силно в живота - в челните редици на своето поколение по резултати в училище. Изглеждаше сякаш имам изгледи за бързо изкачване и постоянно задържане на върха. Между двадесет и тридесет успях да реализирам този потенциал. След трийсетата ми година обаче, нещата се закучиха и ранните успехи не се превърнаха в уравновесено съществуване. Напротив - забавих се и се сринах. Сега навлизам в есента на своя живот. Дали не е време киселите дренки да започнат да зреят?


От гледна точка на емоционално развитие разцъфтях късно - чак след 35 - защото дълги години останах с детско съзнание (поради различни причини). Тези, които се зарадваха на цъфтежа ми обаче, бързо бяха попарени, защото зреех бавно. Който се осмеляваше да опита взаимодействие с мен ме намираше кисел и горчив. Вече навлизам в есента на своя живот. Усещам, че започвам да омеквам. Дали не е време сега, когато плодовете на моя труд започват да се скапват, да станат всъщност най-сладки и годни за ядне?