За кой ли път ми казваш,
че много ме обичаш,
за кой ли път лъжата
е в твоята уста!
За кой ли път ми казваш-
ти мое си момиче.
Коя ще е поредната лъжа?!
Очите ти лукави
наоколо поглеждат,
те търсят пристан свой,
аз виждам не си мой!
Момичето отсреща
ти маха със ръка,
аз влюбена премигвам и мълча.
Докога ще мълча?
Докога ще плача?
Докога ще търпя-измъчена?
Докога ще търпя твойта лъжа?
Но както си вървях
сама за миг се спрях,
пред мен стоеше ти
и каза ми-О, спри!
Ти мое си момиче ,
не виждаш ли, кажи,
по него ти не тичай
веднъж го разбери!
Няма аз да мълча,
няма аз да плача,
ще ви пея така…
Не съм сама!
Ще Ви пея така...
Не съм сама!
автор Анита Христова Трифонова sekirata





