автор: idonotsleep

Как искам аз само
да легна сред цветя.
На тревата тамо
да полегна, заспя.
В миг потънах в меко,
сякаш съм в небето
на облаче леко -
летя над полето
Над полето ширно
бях като точица,
в края стоях мирно
след дума на жица -
проснатото пране
с много цветни щипки
старее и съхне
сред дъждовни капки -
киселинният дъжд
думите разяде
на жица върху ръж,
кацнали някъде.
Седях сред цветя,
сред алени макове.
Пробвах да се сетя,
но май нещо кове,
в мозъка ми дрънчи.
Нещо натежа ми,
започна да мъчи
страшно сърцето ми.
Не лежах сред едни
алени макове аз,
а на преспи снежни,
с цветя под моят таз -
мои алени цветя,
от моето тяло.
Окото ми не видя
друго, освен бяло.