"Оставете във стаите
една роза да свети.
Любовта ще се върне
да я угаси."
Ако в някоя нощ
онзи спомен си легне
до твоето рамо -
пропъди го.
Ако в черно,
безлунно небе
звезди се изсипят внезапно
и изпишат в дълбокото моето име -
угаси ги.
Ако в утро измръзнало,
топъл дъх кротко се стича
по твоите устни -
събуди се.
Ако в сън,
отразени в спокойна вода
те тревожат очите ми -
разлюлей я.
Ала щом във гръдта ти
стоманени нокти
забие тъгата,
и на пътя от черен асфалт
цъфне кървава роза.
Повярвай...
Близо съм. Аз съм.