автор: Samanda

Шумен, зловещо настървен е днес светът ни. Но … носталгията по изживелия времето си социализъм не ражда утеха, нито е светъл лъч сред безнадеждността за утрешния ни ден. Ако Бог е прелял своята същност и в слово, защо да мълча? Знам нищо не зависи от мен, абсолютно нищо! Други коват съдбините на човечеството, ала те не са повече от невинно страдащите.
Тези 5 хиляди морски пехотинци, пратени в Ормузкия проход в готовност да нападнат Иран, имат майки, бащи, сестри, любими, вероятно и деца. Всички те дали ще се завърнат живи и здрави по домовете си?
Аз съм една от всички майки по света. Ако в името на една идея /справедлива или не историята отсъжда/, на определена кауза, на някакъв стремеж или амбиция се пожертват десетки, стотици, хиляди човешки животи, от хуманни мотиви ли се ръководели онези, които са заповядали да се разрушава, пали и убива? – питам аз. Не познавам религия, нито Бог, който да оправдава насилието. Изключвам ислямския фундаментализъм.

*
https://www.facebook.com/reel/4358802691005453
/Виж видеото тук/
*
Информацията в горното видео разкрива една мрачна прокоба. В него се казва, че през следващите няколко години няма да има сигурност и стабилност, ще цари хаос в света. Въпросът е как да оцелеем в този хаос. Дано предсказанията на астролозите и нумеролозите не се сбъднат!
*
Моят глас в стихотворението, публикувано по-долу, е и предупреждение, и протест срещу безумието, което може да докара света до апокалипсис.
Дали се страхувам?
Да!
Аз съм човек, не робот!
И не само за собствения си живот се боя, а и за живота на децата и внуците си, на всички невинни хора по земното кълбо.

*
НАДИГАЩ СЕ ЛЪВ
*
И тази вечер
пак Луната ни се смее.
Шепти със странен глас на милиард звезди:
Роди Вселената чеда със помисли отровни,
в техните сърца вместо любов
омразата кълни.
Спри, спри Земя!
Защо в своя бяг тъй лудо си понесла
безброй съдби – злочести и несрети?
Кълни, расте, изригва злобата
в снаряди, в бомби...
Господи, има ли те?
Не се бави!
Ни секунда!
При нас Ти слезни!
Вместо цветя,
алеи,
паркове,
градини,
вместо звънливи гласове и детски смях,
вместо целувката – родена от копнежа –
аз пак сънувам в полунощен час
най-страшния човешки ад.
Стряскам се,
но не крещя,
едва, едва прошепвам:
Какво, Земя, от тебе ще остане?
Кой ще ни помогне в звездния ни час?
Рамазан Байрям преди седмица мина.
Великден ще празнуват християни скоро.
Ала вселихме ли в душите си Христос, Аллах?
Или …. разярен лъв там надига глас.

Samanda