автор: ole72

Дъждовната вода не спира
да ме залива в този ден
и всяка дума ѝ разбирам,
и сякаш казва я на мен.

Говорим си уж на различни:
човешки – аз, дъждовен – тя,
езиците ни си приличат,
защото носят пролетта,

дълбоко в думите е скрита,
а и навън така блести
и няма нужда да ме пита,
дали, дали ми се лети.