автор: snejenbor

Чужд си отдавна на моя пейзаж
от перли в спукани миди.
Златни обвивки бонбонени книжки
в пликче със старите снимки.

Куклата с панделка дреме в кутията
копче от твоята риза.
Спъвам се често...стъпвам накриво
наклонена кула във Пиза.

Вярвам на всеки лъжат ме често
кокошка сънуваща лебед.
Вечери заменям за звездния залез
с тебе да бъде споделян.

Нищо отдавна не си и желая
преживям житейските случки.
Следвам на птиците светлата сянка
пригласям им в песните звучни.

Чувствам до втрисане и безтегловност
в капан съм в брътвежи без мисъл.
Търкулвам прозрачна сълза към безкрая
с каквато е Бог ме орисал.