автор: lubotran

И така Атора и Вие - най-търпеливите читатели, успяхме заедно, с общи усилия, стискайки зъби да долазим до края на това Четиво...Българи!.....Юнаци!.... Браво!..... А сега накъде?
При "нормалните" романи, писани от "нормални" Автори, обикновено щафетата се поема от шайка критците - клакьори. Тяхната работа (за която биват наемани и получават своето възнаграждение) е да обясняват надълго и широко с множество суперлтиви и заплетени слова "Какво е искал да каже Автора" и колко "гениално" го е направил. С тази си дейност те привличат читателския интерс и помагат на издателствата да пласират своята т.нар "Литературна продукция". (Автора не разглежда писаното от него като "Продукция" за продан. Затова и никога не се е занимавал с тази пасмина и е дълбоко отвратен от наложените издателски практики - само да кажа...)
Това четиво е нещо различно (или поне такава бе идеята) от т.нар "нормално".
Автора също би се обидил жестоко на всеки който го определя и приема като "нормален". Изобщо да си "нормален" не е "нормално" за него. Предполага се че досега сте разбрали това.
Като всяко "ненормално" четиво, оставено без вниманието и майчините грижи на критици и издатели, на горкото "полу-сираче" (motherless chid) не остава нищо друго, освен да разчита на "ненормалния" си "самотен" баща - Автора, да се погрижи за него. Той да се обяснява - "Какво е искал да каже" с него и т.н. (Какво ли пък наистина е имал предвид?)
И въпреки голямото му нежелание и неудобство, този набеден "Баща" ще трябва да го направи сега. Щом се налага значи се налага....
Всъщност идеите залегнали в Четивото са 3 (три) на брой и са прости като фасул. Предполага се че по-схватливите от вас вече са ги сдъвкали и преработили мисловно, но за останалите ще поясним.
Първото (бобено зърно). Това са представите (във въображението) на Автора как би трябвало да изглежда един Старчески дом и жиовота в него....
Второто (бобено зърно) - Метаморфозата (промените) в живота на човека с положителен знак "+". Един живот може да започне тжко и "накриво" в началото (като една малка, едва пълзяща гъсеничка...) и да завърши ОК, даже много повече от ОК в края на пътя (вече като пърхаща жизнерадостно с крилца пъстроцветна пеперуда...). Разбира се възможно е да се случи и обратното. (Метаморфоза с обратен знак "-". Никой не го желае този вариант, но и така се получава при някого).
Третото (бобено зърно). "Втория шанс"който човек получава (от Странната ръка). Той може и да е "Последен" за някои и затова не бива в никакъв случай да се изпуска. (За да няма после хленчене - каква стана тя... стар съм..нещастен съм...какво ще правя...и.т.н.). Баналния израз - "Човек сам кове съдбата си" важи в пълна сила...
От тези три бобени зърна, Автора се постара да свари една проста фасул чорба с която се опита да ви нагости. Е, добави малко течности (главно изворна водица и малко зехтинец), сол,оцет и подправки по свой вкус и това е. Нищо повече. Лапай народе-чорбата е гратис!.....Тато черпи.....
Разбира се боб чорбата не е за всеки.
Коя ефирна пеперудка летяща в облаците би си натопила хоботчето в нея. Никоя разбира се. Тя пърха и търси ярки, весели и безгрижни цветчета от които да си пийне меден нектарец и амбоизия. Нещо за любовта, нещо за красотата, нещо по-така и по-възвишено... и т.н "Ох..ах..любов къде си ти... музика...лъчи..." Това им дай на тях. От бобена чорба ще им се доповръща. Останали завинаги в своите ученически години те са колкото наивнички, толкова и щастливи по своемо (едни непораснали деца). Да им пожелаем както се казваа - здраве и успехи в живота! (Да си признае, и Автора би изпитал същото желание да се облекчи ако му налеят в устата чаша амброзия или нектар).....
Друга група читатели които не биха пипнали това четиво са "Вглъбените (само) в себе си" натури. Не става ли дума за "душевните" им бури, драми и тем подобни "тежки, мазни, блааажни манджи" - то значи сте загубили техния интерес и внимание. "Хукор ли - какъв хумор когато душата страда и плаче....?"
Те търсят да прочетат нещо от рода на : "Душата ми е стон...обвита в мрак и тъмнина....боли,боли,не се търпи и т.н...."
Такива читатели определено не ни трябват, а и ние на тях. Така че - "Чао, чаао измъчени души.....няма да ви досаждаме с подобни Четива и чорби......"
Е тогава кой остана да чете това Четиво и за кого го написа Автора?
Разбира се на първо място той го написа за самия себе си и евентуално за някои други такива като него. "Сродни души" - Странници бродещи в ноща....(за предпочитане да са и леко "паранормални" - стъпили здраво на земята индивиди, а не хвърчащи в облаците или заровили себе си в "дълбините на душата"). Доста труд отиде за написването на това Четиво (особено за редактиране). Но Автора се надява че освен на него, все ще се намери и някой друг "свободен радикал" в този свят широк на когото да допаднат поне някои от споделените тук мисли. Ако пък не се намери никой - здраве да е......
Може на някои от вас да се стори че Автора малко я е попресолил или попрекалил с подправките и оцета, но който обича чорба ще си я излапа. Нали така? Имали някой сърбащ в момента?.......
След като изяснихме "Какво" е искал да каже Автора, сега остава да отговорим и на следващия (явяващ се и последен) въпрос - "Защо" го написа всичко това? И приключваме - "Честна пенсионерска"!
Причините са няколко:
1. Като всеки Пенсионер и той разполагаше с прекалено много свободно време, налагащо да се запълнени с някакво занимание. Защо не и с писане? 2. Ръката го сърбеше. Не до болка, но сърбеше здравата.
3. Може би поради възрастта, човек разбира, че ако не го направи сега, в момента, то едва ли ще има тази възможност в бъдеще време. А и за какво бъдеще време може да става дума на тези години? Така, че време за губене и колебания просто нямаше. Знаете как стои въпросът "Сега или Никога!"
4. С напредването на годините, неволно започват да се появяват песимистични мисли и чувства, познати на всеки "набор". Кой не минава през тях? А това не е добре! Никак даже! Неврози, Депресии, Увиснал нос, изобщо все Лоши работи и то за какво? Защото годините били напреднали. Глупости! Я Старче да се стегнеш!
5. И тогава той реши да се стегне и поразведри, придържайки се към философската максима, "Защо да се страхуваме от Старостта и Смъртта, когато можем да се шегуваме с тях?" И опитвайки се да прави точно това, евентуално да разнообрази "пенсионерското" ежедневие на малкото си останали Приятели и Роднини, правейки ги свои волни или неволни Читатели.
Доколко е успял е друг въпрос.
Преди да започне с това начинание, трябваше да се пребори естествено със съмненията и дори страха.
"Дали ще успея да се справя? Няма ли да стана за смях на Стари години, правейки се на Достоевски?" и други подобни мисли, съпровождащи всеки начинаещ, още несигурен в себе си "Автор", аматьор. Пълен Аматьор.
Но в края на краищата се реши да започне, окуражен донякъде от "Спътницата" в живота си. (Досаждайки й постоянно с "безконечните" си "велики" Идеи, може би в последствие май че и й додея и тя съжали жестоко за това, но вече бе твърде късно).
А и с възрастта много неща стават безразлични на човек.
"Изложил се, Голяма работа. Стар човек, простено му е, какво да го правиш?" и други подобни.
И така събрал кураж, затворил очи, Авторът се хвърли в "студените води" на писането.
"Брр, наистина са студени".....Но като скочиш веднъж - връщане няма....
След като с учудване установи, че още не се е удавил след първоначалното пряко съприкосновение с белия лист, той постепенно започна да маха с ръце и крака отправяйки се към един Остров. Там срещна неговите Обитатели, един Учен, който му се оказа и Стар Приятел и много други Персонажи. В процеса на писане доби повече кураж и успя да напише цели 22 Серии, с които се представи пред Вас. Доколко успешно, е друг въпрос.
Разбира се Авторът нямаше илюзията, че всеки Читател ще хареса написаното и ще се развика "Браво, браво".
Хора всякакви и Читатели също. И това е добре, че има такова многообразие от Възгледи, Мирогледи, Разбиране за Добро и Зло, Правилно, Неправилно, Красиво и Грозно и т.н. и т.н. Какъв щеше да бъде Светът, ако Хората бяха еднакви? Някакви Роботи произведени на Конвейер с инсталиран Изкуствен Интелект в главите, маршируващи под команда, аплодиращи или освиркващи това или онова произведение също под комада. О ужас, един истински ужас и мрак би бил подобен Свят. Но имаме късмет, че още не са успели да го направят такъв, въпреки опитите в това отно- шение.
Авторът предварително знаеше, че в Аудиторията винаги присъстват четири вида Читатели и прие този факт с уважение и разбиране.
Тези Групи са следните:
1. Тези, които харесват написаното.
2. Тези, които не го харесват.
3. Тези, които имат множество въпроси, забележки и препоръки към Автора. (Може би най-многобройната)
4. Тези, които въобще не си правят труда да прочетат дългите писания и използват вестник "Старческо Дело" за други нужди.

Към всяка от тези групи Авторът има различни обръщения и послания.
Нещо като "Последна Дума" извикана от Ешафода преди....
Знаете преди какво...

Към Група 1. "Изказва своята благодарност за щедрата оценка и изпитва удовлетворение, че все пак е успял да изпълни част от поставените си задачи. Да разнообрази "пенсионерското" ежедневие на някого."

Към група 2. "Изказва своето извинение, че им е загубил ценното време със своите писания." Извинява се, не защото се чувства виновен за нещо, а защото го изисква "Добрият тон". Алтернативата е влизане в пререкания, спорове и нещата естествено ескалират. Може да се стигне до псувни и обиди и недай Боже размахване на бастуни. Все сцени до болка познати в изнервената жизнена среда наречена България

Към група 3. Авторът няма намерение да се оправдава мънкайки, че "не е професионалист, че е начинаещ и силите му стигали до тук, не всеки е Достоевски и т.н." Не, вместо оправдания, той би им предложил и окуражил да седнат сами пред белия лист и да опитат да напишат нещата така, както смятат че е трябвало да бъдат написани. И ако имайки нужното търпение, успеят
- да подредят няколко хиляди думи в свързани изречения,
- без много стилистични, правописни и други грешки,
- не преминавайки червената черта, след която започва кича и словоблудството, (а тази линия е мн.тънка)
- запазвайки нишката на разказа ненакъсана и по възможност увлекателна.
Е, тогава Авторът ще ги аплодира от сърце и ще им предаде т.нар. "Авторски жезъл и трънен венец" които винаги вървят в комплект.
Преставайки от този момент повече да се нарича Автор, той с огромно удоволствие ще се превърне в техен Читател. Знаейки от опит през какви трудности са преминали, той тържественно обещава че ще се въздържа от изказване на недоволства и даване на съвети. "Честна Пионерска!"

Към група 4. Надява се, че вестникарската хартия им е свършила полезна работа, я да си измият прозорците, я за нещо друго.

И така с тези групови Обръщения към Аудиторията, (От Ешафода), Авторът си взема с Вас не последно Сбогом, а просто Довиждане и до Нови стрещи - Ако "Сранната ръка" е решила така разбира се....

Ваш "литературен"роб.
ЛЮБОТРЪН!