автор: diogen

Светът, който не познавахме вчера,
се руши под краката ни!


Не сме се научили как да бъдем хора досега,
да видим как ще се изправим утре.

Има ли причина да продължаваме,
или да осъждаме нещата такива, каквито са?
Събудете се, хора!

Светът, който не познавахме вчера, се руши под краката ни!

Не сме се научили как да бъдем хора, досега.
Да видим как ще се изправим утре.

Има ли причина да продължаваме,
или да осъждаме нещата такива, каквито са?

Има ли причина да сме живи, когато сеем смърт?
Участвах малко в лошите неща, но бях замесен!

Мислех, че нищо не зависи от мен.
Очевидно съм много по-виновен!

Мислех за себе си. Други да решат как да живея.
Без да мисля за другите, които зависеха от мен и аз от тях!

Сега други раздават смъртта.
Готов съм да приема, без да осъзнавам, че мнозина се страхуват да си тръгнат...