автор: lubotran

В част първа Ученият установи с огромно учудване (но не и съжаление), че след пет години упорита научна работа всички доказани от него т.нар. Фактори допринасящи за "Вечна младост и Безамъртие" са всъщност "Здравни съвети и препоръки" известни на Човечеството от векове. Или както се казва - "Нищо ново под слънцето". И така НФО ("Новото Фундаментално Откритие") което се бе надявал да подари на това неблагодарно Човечество просто не съществуваше. А щом нещо не съществува, то няма и как да бъде подарено някому. Sorry Човечество!
За дълбоко Съжаление и Разочарование на Big Pharma компаниите, които през цялото време тайно следели неговия прогрес, не се стигна до някакъв магически "алхимичен" коктейл. Ученият не го откри, защото такъв просто не съществуваше. Как да откриеш нещо което не съществува? Да подправиш научните рзултати и да го изфабрикуваш с измама ли? Неее! Нашият Учен не прибягваше до такива долни методи и похвати . Някои други го правят, но не и той - никога и за нищо на света! Той си бе Приципен и Честен човек. Може би затова не забогатя, но пък вечер си "спи като къпан". Този дълбок, спокоен и ободрителен сън след тежкия работен ден бе особено важен приятел за дядка као него.тъй като разгонваше нахалните чужденци Алцхаймер и Паркинсон постоянно настояващи да погостуват на "хората в напреднала възраст".

Разбира се сънят също е важен Фактор за постигане на Здраве и Дълголетие, но в настоящия си проект Ученият не беше го включил за изследване. Другите Фактори и факторчета му бяха достатъчни и даже предостатъчни, отнемайки му цели пет години от живота в напрегната научна работа. Къде щеше да му излезе краят ако се бе захванал и със Съня, а? Всяко нещо си има граници. Нали така?

А какво направиха Фармацетичните Акули?

Щом веднъж успели да разберат, (по известен само на тях - "свой специфичен" начин) че един официално "непризнат", но иначе беспорно велик Учен се е заел с този Проект - те веднага проявили интерес. Един много жив и едновременно с това също толкова Нездрав интерес. Те "надушили" Пари. Много, много пари. Особенно една от най-големите и най-безскруполни Световни компании, чието име Авторът не смее да спомене, защото тя разполага с един от най-опасните Юридически отдели в Света.

Да, да, в Света! Не сте прочели грешно. В този Отдел се трудят срещу умопомрачителни хонорари не Хора, не Адвокати, а истински свирепи "юридически" Вълци. Те направо разкъсват на парчета всеки Нахалник, осмелил се да "опетни", (както те се изразяват) "Кристално Чистата Репутация" на тази фирма за "Животоспасяващи лекарства". Тези Юристи струват скъпо и прескъпо, но са истинснски "Месомелачки" и срам не срам Авторът чистосърдечно си признава, че изпива голям, голям страх от тях и не иска при никакви, ама при никакви обстоятелства да ги среща нито в Съда, нито извън него. Затова ще наречем въпросният Фармацевтичен гигант просто с условното наименование "Фармата". Общо понятие, но защищаващо донякъде от Юридическите Вълци.

Та тази "Фарма" създала специално звено към Научноизследователския си Център, или както му казват там "R&D" отдел. Дали и кодово име на Звеното, което трудно се превежда на български, но по смисъл е нещо от рода на, "Таблетката на Безсмъртника". Освен име, разбира се тази "Таблетка" получила един почти Неограничен бюджет, както и Пълен приоритет пред всички останали звена.

Обирайки "Каймака на каймака" от Учени, с които разполагала "Фармата", "Таблетката" започнала своята дейност. А тази дейност се свеждала до това, да чакат нашият Учен да снесе "Златното яйце"

- алхимичната формула на съставката, осигуряваща "Вечната Младост", а след това, "Таблетковите" Учени да го Патентоват и пуснат на Пазара във вид на таблетки, както сами можете да се досетите. От там нататък щял да се включи Маркетингът и всичко останало. Липсвало само "Яйцето", за да задейства "Процеса на правене на Пари".

"Money, Money, Money.....Дрън, дрън, дрън...." Гледали сте филма "Cabaret", нали? (Коя стара птица не го е гледала?) Ех тази пуста Liza Minelli, как пееше и тацуваше само! Но да не се разсейваме със Спомени!

За да държи нашия Учен "под око" и да дебне кога и какво ще "снесе", "Фармата" наела най-скъпата Консултантска фирма, занимаваща се с обгърнатата в мистичност и загадачност професия, наречена "Промишлен шпионаж". По рзбираеми причини ще спестим и нейното име. Както вече знаете, Авторът не е смелчага или самоубиец, а тези Момчета и Момичета са по-опасни и от Юридическите вълци. Те не си губят ценното време с пледоарии в Съда, а "вземат нещата в свои ръце" и направо ликвидират нахалния опоненент, изпречил се на пътя им.

"Консултантите" пристигнали в Балканската страна, наели си луксозни жилища в най-престижните квартали и на града и започнали да се "Аклиматизират". Тази "Аклиматизация" се състояла в овладяването до съвършенство на местния Език, с лек акцент, характерен за жителите на североизточна България. Този диалект, който поставя по една допълнителна буква "И", тук и там и придава едно по-м(и)еко звучене на думата. Зна(и)ете добр(и)е за какво става дума, нали?

Те дошли с перфектно подправени Документи, като Лични карти, Шофьорски книжки, Дипломи и Сертификати от различни Учебни заведения. Толкова изпипани, толкова достоверни, колкото един достоверен оригинален Документ. "Перфекционисти"! Изобщо всичко от "А" до "Я", както се казва. Това все пак били най-добрите Специалисти в тази потайна Професия, които могат да бъдат купени с пари. Единствено с много, изключително много пари, защото тези Асове на Промишленият шпионаж си владеели Занаята до съваршенство.

Проблемът с проникването в дома си е сериозен Проблем, особенно ако не разполагаш с "Чувал Невидимец". Асовете, въпреки безграничните средства, с които разполагали нямало откъде да си ги набавят. Такива "Чували" имаше само Ученият, а той не ги продаваше. Изобщо не се занимаваше с никаъв вид Търговия. Дори самата дума му се струваше "нечистоплътна" и винаги го беше отвращавала. Само споменаването й караше "космите на врата му да настръхват". Да не говорим за самата Дейност.

"Търговия ли? Бррр. Отвратителна работа! "- процеждаше през зъби той.

Останали без перспективата да си закупят "Чували", дори и срещу всемогъщите "АМЕРИКАНСКИ ДОЛАРИ", на Асовете се наложило да търсят други начини за проникване в Дома и те намерили решение на проблема, не толкова фино и деликатно, но единствено осъществимо в създалата се ситуация.

Спомняте ли си Медицинските лица, размотаващи се раздърпани и със занемарен външен вид, за които стана дума в Серия1?

Асовете съсредоточили вниманието си именно върху тях. Успели, къде с подкупи, къде с "Увещания" (да не ги наречем Заплахи), да "убедят" Медиците един по един да напуснат работата си в Дома. Използвайки гореспоменатите Методи и Средства, те отново постигнали успех, този път, намърдвайки се на "Овакантените" позиции. Позиции, които им давали възможност да държат "под око" Учения. Нали затова са били и изпратени в тази Баканска страна, в края на краищата?

Познавайки Репутацията им, Авторът трепереше от срах при всяка случайна среща с някое "Медицинско лице" в Дома. Макар и нахлузил "Чувал Невидимец" с тези типове Човек никога не можел да бъде спокоен.

А нашият Учен нямащ и понятие, че някой би имал за цел да се докопа до него и да го държи "под око", кротичко си работеше ли работеше. Понякога е добре човек да не знае всичко - по-леко се живее.

Ведъж настанили се легитимно в "Затворения" обект, отначало те изпитвали трудности да разберат с какво точно се занимава Нашият човек, понеже Асове или не, но той бе Невидим за всички. Включително и за тях.

"Как да държиш човек под око, когато той е невидим?"- питали се те и напъвали до пръсване скъпоплатените си Мозъци. Въпреки дългия и успешен трудов стаж в професията, такъв проблем/загадка не били срещали до този момент.

За всичко си има и "Първи път", нали?

Постепенно, с течение на времето, по някакъв начин те открили Лабораторията на тавана и използвайки подправен ключ започнали да проникват там, когато Ученият бил извън Дома. Обикновенно, когато прескачал до близкото Заведение да обядва и вечеря. Излизайки навън, той винаги се

измъквал от "чувала" и ставал един обикновен, видим с "просто око" старец.

Тогава Асовете "щурмували" Лабораторията и използвали тези промеждутъци от време за трескава работа, преравяйки документацията му и прилежно фотографирайки я. После оставяйки нещата в същият безпорядък, в който ги намирали, напускали таванското помещение, като прилежно заключвали след себе си. Не че разсеяният Учен щял да забележи нещо нередно, тъй като той не използвал вратата, а стената за влизане, но все пак Професионалната им подготовка си казвала думата. Щом си Ас, пипаш професионално като Ас, без значение кой е следеният Обект. Получените снимки изпращали веднага по сателитната връзка на "R&D"-то. "Таблетките", ги анализирали Научно и преценявали още колко дълъг е пътят до заветното "Снасяне на Златното Яйце".

Когато разбрали, че Ученият се вайка за нуждата от Електронен микроскоп и най-висок клас Подслушватели, което можело да забави заветното "снасяне" някой от "Таблетките" предложил свое решение на този проблем. Идеята била, да се закупи от някой Късметлия, спечеленият от него Джакпот и Печелившият фиш за милиони да бъде "похвърлен" пред вратата на Лабораторията на тавана. Така "случайно" Ученият щял да го намери, осребри и купи необходимите му Апаратури. Няколкото Милиона, които щяла да струва цялата работа не били Проблем. Проблемът бил, че разсеяният старец можел просто да скъса замърсилата пода хартийка или въобще да не се занимава с глупости, като проверки на някакъв намерен Фиш. А дори и да проверял Фиша и изтеглел парите, било възможно да се появят нови рискове. Един от тях били т.нар. "Благотворителни Фондации".

Директорите на "Фармата" познавали много добре как действат тези направо криминални Организации, прикрити зад благородни каузи, уж помагащи на сираци, инвалиди и други нуждаещи се индивиди попаднали в неравностойно положение. Техните собствени Съпруги се подвизавали обикновено в по няколко такива Директорски Борда на "Благотворители", изживявайки се на "Майки Терези". Само че зад благородната фасада се криели истински Хиени. Организирали се Кампании, с които трогвали гражданството с историите на нуждаещите се. С парите от тях си организирали банкети и партита, обявявани и наричанни с невинното наименование - "Мероприятия за Събиране на дарения". Що черен хайвер се изяждал и колко каси с Шампанско се изпивали, докато съберат Чековете с волни пожертвования, само Ръководството си знаело. Каквото останело след като теглят чертата на Приходи и Разходи подхвърляли "щедро" на нуждаещите се, които без да подозират, били платили издръжката на Фондациите и почерпката на Милионерите. Изобще изтръсквали трохите от покривката след банкета, така да се каже. "Благотворители" ? Бесрами Мошенници са това и нищо друго.....

Тяхният "Modus Operandi" бил първо да надушат някой наивен човечец, който по някаква голяма, голяяма случайност се е сдобил със значителна сума. След това, "накацвайки" го като "мухи на мед", започвали да го обработят и омайват с измишльотини, че неговото "Дарение ще направи Разликата" в живота на неоправданите и други такива, определено неверни твърдения. Чак, когато му измъкнат всичко, го оставяли на мира и от време на врема му пращали Благодарствени писма.

Заради риска наивният Учен да стане Дарител вместо да купи нужните му Уреди и да остане само с едни Благодарствени писма, Директорите на "Фармата" не искали да хвърлят милиони, спечелени с "тежък, тежък труд".

"Да дереш от Пациентите по три кожи да не е лесна работа? Не, няма нужда да се поемат толкова рискове и то май, за нищо"- казали Шефовете и убили веднъж завинаги Идеята за Печелившият фиш, а с това и шанса Ученият да се сдобие със скъпоструващата Апаратура. Този толкова малък и крехък Шанс.

Ученият даже и не разбрал за водените дискусии и спорове. Не му и трябвало, той си имал работа да върши.

"Този Булгар да си прави Изследванията с подръчните му средства и да "снася" по-бързо, че взехме да се изнервяме вече. Дали ще види и чуе някакви си Клетки да пеят или плачат няма значение. Да търси Химическите формули, а не да се разсейва! И точка по въпроса "- това били последните думи на Изпълнителния Директор. А думата на CEO-то била Закон.

Разбира се Ученият даже и не предполагал, че съществуват такива арогантни типове за които той е "някакъв Булгар" и си карал както си знае. Яваш, яваш, по Научному. Времето нямало за него никакво значение.

"Да не гони влак, я?"

Както вече разбрахме, до "магическа формула" не се стигнало.

"Язък, язък за парите и усилията. Как ще се обясняват на Акционерите превишените рзходи за "R&D", за звеното "Таблетката" и липсата на какъв- то и да е Резултат? Само Дявол знае. Недай Боже Бонусите да пострадат. Този некадърен Булгар, защо изобщо се захванахме с него? Гений бил? Вятър!"-мърморели и скърцали със зъби Директорите.

"Момент, момент Господа! Ами ако бяхте постигнали Положителен резултат и получили "Вълшебната Таблетка на Безсмъртието", нямаше ли да пренаселите Планетата с "безсмъртни" Старци и постоянно пръкващи се Новородени? Какво мислите по този Въпрос"- попитал един Профан.

"Майната й на Планетата. Ако се наложи ще редуцираме населението. Мистър Гейтс е "Специалист" по тези въпроси. А ако се наложи да се бяга от планетата Земя, е тогава ще си купим от Елон Мъск по една Луксозна вила, я на планетата Марс, я на Луната. Цял Каталог има човекът!"- така оговаряли арогантните Лунатици без и "окото им да мигне".

"Ами ние, дребните хорица? Ние друга Планета си нямаме. Нямаме и парите за вили на Марс или на Луната. Ние на кого да се надяваме? То май само на "Странната Ръка" остана да се надяваме. Нека вярваме, че тя няма да позволи да ни унищожат Планетката, Миличката и Едиственичката ни тя! Който знае някоя Молитва, нека не се стеснява и да я каже. Може и да помогне!"- проплаквали Въшките, както били наричани "Простосмъртните" от арогантните Джентълмени.

Чудотворното хапче, носещо фантастични печалби, даряващо "Вечна Младост" на всеки, който може да си го позволи, си останало една Химера и неосъществена Мечта. Една Красива, Скъпо, Скъъъпоструваща Фантазия, с която си лягали и ставали въпросните Господа от "Великата Фармацевтика". Те още продължават да се мятат тревожно в съня си, измъчвани от въпроса:

"Хапче за Отслабване има, а за Вечна Младост не. Защооо? Какво безобразие? Каква несправедливост? А какви печалби би донесло само? Какви хубавички и тлъстички Печалбички! Къде сте Money, Money, Money? Къде- ее? Къдее?"

Понякога те неволно изкрещявали на глас тези недаващи им покой въпроси и стряскали спящите до тях съпруги или любовници (тези същите с Фондациите, изживявалите се за "Мами Терези", музи и другарки в живота им). Какво са виновни "горките" женици, че Алхимична смес за "Вечна Младост" не съществува?

"Какво? Каквоооо? Какво става?"- промърморвали сънено разбудените в полунощ "другарки". Но неполучили отговор, заспивали отново, че нов и "тежък" ден ги очаквал на сутринта. Горките женици! Толкова "Неравнопоставени" разчитали единствено на тяхната Помощ и Закрила!

Всъщност "Рецептата" за тази бленувана "Вечна Младост" реално съществува, НО под формата на множество Съвети за Начин на живот, а не като някаква "химическа смес". Е, вярно,че от Добри Съвети, пари не се правят, но това е положенито! "Sorry MR. CEO!"

Тя съдържа множество, множество съставки които са все логични и познати на всеки неща. Но за да бъде реално изпълнена и да даде желаният Ефект "Вечна Младост" се изисква задължително Външната помощ и Благослoвия от познатата ни вече до болка "Странна Ръка". Без нея нищо не се получава. А тя прави само това, което сама си реши и не се съобразява с никого. Бил той беден, богат, умен, прост, вярващ, невярващ, CEO или "Въшка". Това за неяняма никакво значение.. Странна работа е тази "Странна Ръка", но щем не щем, всички до един сме хванати здраво от нея и мърдане няма. Каквото иска да ни прави, това и ще стане. Предимства, Дърпане, Протести, Молби и Заплахи не минават. Хич и не се опитвайте! Не върви и това е.

"Божа работа" - както казва народът.

Мъдър е Народът! Ученият нямаше как да не се съгласи с това и намерил своето Прозрение си отвори една студена бира. След това надигна ледената бутилка с пенливата приятно нагарчаща течност (Допи ли ви се? И на Автора му се допи) той мъдро изрече:

"Наздраве за "Странната Ръка"! И за Науката също! Накъде без нея?"

Това бяха и последните му слова.

Това е и Краят на "Четивото" за "Старчески Дом№ 3" или "Дом Утопия".

Какво му е толкова Утопичното?

Вие ще кажете!

Кой каквото разбрал, разбрал. Кой каквото неразбрал, неразбрал. Да е разбрал!

Авторът ви благодари за Вниманието!



Щом стигнахте дотук и вече четете тези заключителни слова, ако не друго, поне сте много търпеливи Читатели. (Е, цената на Скаридите в Гърция е останала загадка за вас.) За другите ви качества не съм много сигурен, но че сте Търпеливи, спор няма. Дерзайте с това Търпение, съчетано с другите ви Качества, които безспорно притежавате и ние може да се срещнем отново. Този път не на страниците на вестник "Старческо Дело", него Проклетата "Имотна Мафия" жестоко ликвидира посред бял ден и й се размина, а някъде в "Безкрая" (Ада, Рая, все е тая).

Ако "Странната Ръка" е рекла, ще стане, ако не, няма. Нали така?



А в следващият- наистина Последен брой на в. Старческо дело ще можете да прочетете т.нар. "Епилог".

Всяка уважаваща себе си "Литературна творба" завършвла с нещо подобно. А "Старчески дом Утопия" е именно такава литературна Творба.- Високоуважаваща себе си.

Последния брой е гратис.......Така че граби Народееее! Шамар да е - Гратис да е!