автор: anonimnik

Басня

При Златото Ръжда отиде
„Ортаци да сме! Ще делиме-
аз ще руша и загрозявам,
ти ще блестиш и позлатяваш?”
Заключи Злато златни вежди
„Напразни, не храни надежди!
С ръжда не искам да ме срещат,
ни хора, ни небе горещо.
За позлатяване да е готово,
ръждата стържат до основа.
Елате, хора, помощ искам,
от злото тук да се очистя.

И от тогава до сега,
до злато не върви ръжда.

Поука:
Да си почтен е чест голяма,
но трябва и съмнение да няма.