автор: anonimnik

П.Р.Славейков „Пословици”

„Празна е днеска черкова
Литургия свята ще служа,
за мене и Тебе, Господи.
За мене, че и за Тебе!
Няма аз псалми да пея,
мириади тебе ги пеят.
Не ще Евангелие чета,
Ти си го писал- знаеш го.
Не са за теб поучения,
което в света е - Твое е.
Светло е в душата Ти Божеска
та тамян, свещи, да паля,
на Твоята душа, Господи,
на Твоята, и на моята.
Ела при мене, Господи,
ела, при един от своите,
тука, насред иконите!
Слез и играй, не дърпай се,
да стъпим стъпките праведни,
на хорото ни, арнаутското.
Ръка на рамо ми, Господи,
и аз ръка на твоето.
Леко, по- леко в началото,
както е леко детството.
Твърдо сега, без спиране,
както в мъжките работи.
Здраво да работим, Господи,
доде сме в сили и можем.
Сега да кротнем мъничко
както когато свършат се
пред стара старост грижите-
легнало куче пред портата,
да пази спастрен имотеца.
Накрай пак леко. Не спирай!
Тихо и кротко стъпваме,
кога към смърт сме тръгнали.
Сега, Ти напреж, Господи
пък грешник, ази, отдире,
че да натиснем земята
която ще ни затисне.”
Трепкат, мъждят кандилата,
блещукат с очи иконите,
плочите каменни хлътнали
отвръщат с екот на стъпките.
Весело в храм припява се,
чак вънка хоро чува се.
Чуди се, светът, диви се-
от едно гърло- два гласа,
от едни нозе- дваж тропот.