Оказа се, че Вестник "Старческо дело" доживя и този ден, в който ще бъде разкрита Тайната на "ВЕЧНАТА МЛАДОСТ".
Честито Уважаеми Читатели!!
Ние Заедно успяхме в това Дело!
Отваряйте Шампанското! Не забравяйте Фанфарите и всичко останало!
Наздравееее! Но все пак внимавайте някой да не се понапие!
Момент, момент Дами и Господа! Авторът не е забравил, че Читателите не са една Монолитна група, а Разнородна "Шайка", съставена от какви ли не Четящи хора. Затова се чувства задължен да направи следната Забележка, Предупреждение, Отклонение или както искате го наречете, което касае следващите редове:
Тази серия се нарича "Изводи" и обобщава резултатите от Научните изследвания, проведени в "Дома на Безсмъртните" в продължение на цели 5(пет!) години. На някои Читатели тези малко "суховати научни" обобщения изпълнени с цифри, проценти, споменаване на "Стресомери" и показания на разни скали могат да се сторят досадни и незаслужаващи ценното им време и търпение. Имате пълното разбиране от страна на Автора по този въпрос.
Ученият се "блъска" неуморно цели 5(пет!) години, за да достигне до тези Изводи, но той си е Учен, какво да го правиш? А вие сте сериозни, делови хора, заети с множество по-важни неща и е недопустимо да си губите времето в четене на тази скучна материя състояща се от проценти, деления по скали и други "глупости". Затова Авторът съветва тази част от Читателите си, мразещи "Научната терминология" да не се измъчват излишно, а да "отпрашат" до някой ресторант, където със свои приятели и "сродни души" да обсъдят по-интересни за тях теми. Например "Как са прекарали в Гърция? или "Каква е цената на порция Скариди там?" (любимото меза за вино) Авторът също обича Скариди и ги похапва с удоволствие, когато може да си ги позволи (но не в Гърция, която никога не е виждал, а и няма намерение да посещава в бъдеше). Така че както разбирате той няма нищо против тази вкусни морски обитатели, но понякога учудено се почесва зад ухото, когато забелязва колко близко е умственото развитие на някои наши Сънародници с това на споменатото деликатесно същество. Неслучайно изразът "Умен (има се впредвид тъп - за този който по-бавно схваща)) като Скарида" намира все по-честа употреба в нашия език, използван по адрес на някой Политик, Бизнесмен или Представител на някоя уважавана професия. Той обикновено е в съчетание с добре познатите ни други изрази като "Стиснат като г.." и "Алчен като...(да не указваме като какво)". Така че едни да тичат до ресторанта, за да разберат каква и цената на Скаридите, а другите, които искат да узнаят по-подробно какво е открил Ученият по въпроса за "Вечната Младост" нека се въоръжат с търпение и да четат нататък!
Но първо, нека се върнем отново при Учения, който вече в Градската си Лаборатория преглеждаше купчините Фактологичен материал събиран цели пет години. Предстоеше му да го Обобщи, Анализира и направи съответните Извoди и то основани само на тези Данни. Никакви интерпретации, никакви фантасмагории! "Данните и само Данните!", в тях се кълнеше той. А те бяха старателно нанесени в Графи със заглавия като, "Открития, доказани Научно" или с други наименовани, като "Предположения и Хипотези".
Безброй дебели папки и класьори, запълнени до краен предел, все съгласно високите Стандарти и Изисквания на Научните методики.
Но едно нещо постоянно му се изплъзваше. Тази загадъчна "Странна Ръка"! Тя упорито отказваше да намери своето място в тези графи и папки. Ученият бе Mатериалист и изследваше преобладаващо Обекти, които можеха да се Видят, Пипнат и Измерят. А тази "Ръка" не попадаше в тази категория. Тя правеше каквото й хрумне, недавайки никакви логично обосновани обяснения Защо и Как. Изобщо се държеше абсолютно "безотговорно" от Научна гледна точка. Въпреки това нейното съществуване и действия нямаше как да бъдат отречени и пренебрегнати. Изобщо тя излизаше от сферата на неговата компетентност и експертиза. Затова той реши повече да не се занимава с нея, предоставяйки я на грижите и вниманието на други Специалисти като Теолози, Метафизици и разни самопровъзгласили се Изследователи на паранормалното. Много им здраве в това начинание!
"Странната Ръка" настрана, но бе настъпило времето да бъде затворена и последната страница на този Проект. Проект, който трябваше да отговори на въпроса:
"Защо Обитателите на "Дома на Безсмъртните" се ползваха от феномена "Вечна младост" и съответното "Безсмъртие"? Какво им бе помогнало да са толкова различни от милионите техни "набори" по света, остаряващи и отиващи си по реда, "нормално и естествено"? "Неусетно дори", както се пее в една песен.
Намирането на Отговора на този въпрос се оказа комплексна и сложна задача. Касаеше се за множество Фактори, Материалистични и Паранормални, които имаха своето влияние върху Феномена "Вечна Младост". Ученият ги бе открил и изследвал най-задълбочено, съсредоточавайки се основно на първите - Материалистичните. Това бе неговата област на експертиза. В Паранормалните въпроси той избягваше да се бърка и изказва мнение. Добре е човек да си знае мястото и да не се занимава с неща които са му чужди не разбира. Най-много да направи някоя беля. А колко хора правят тази грешка - вие ще кажете.....
За целта той ги номерира и изчисли Научно в проценти относителният принос на всеки от тях. Впоследствие щеше да обясни по-подробно защо и как те влияеха. Списъкът бе следния:
1. Нискокалоричната Диета на " Бебо Дебелия"/ влияние: 10 ÷ 15%.
2. Ниско ниво на "Вреден" Стрес, благоприятствано от "Островният начин на Живот" / влияние : 30 ÷ 35%.
3. Благоприятно влияние на Изкуството / влияние: 35 ÷ 40%.
4. Практикуване съвета на Философа /влияние: 10 ÷ 15%.
5. Смехотерапия / 15 ÷ 20%.
Тук е уместна забележката, че Диапазонът в процентите се дължи на това, че при отделните (индивиди) Обитатели, влиянието на всеки Фактор варира в тези граници. При едни едно е в повече, при други-друго, но сборът винаги е 100 % и осигурява желания резултат "Вечна Младост". В края на краищата (крайния) резултат е важен, другото е вятър работа. Нали така?
Да започнем да ги разглеждаме по-подробно точка по точка:
1. Диетата на "Бебо Дебелия" държеше Обитателите в постоянно състояние на полуглад, което след първоначалния етап на Адаптация имаше своят благоприятен ефект върху Клетките. Това е едно общоизвестно и добре доказано в Лабораториите Явление, наречено - "Положителен стрес на Клетката, породен от недохранване". Научното Обяснение е, че в процеса на Еволюцията, Клетката, на която се е налагало да "погладува" от време на време се мобилизирала (впрягайки сетните си сили) за да оцелее. И така надживявала "преяждащите" си и прекалено "затлъстели"(отпуснали се) посестрими. Същият ефект се наблюдава и в Обществото. Медицински факт е, че преяждащите редовно Дебелаци живеят по-кратко от недохранените Мършавеляци, а и боледуват от какви ли не Хронични заболявания. Рисковете са известни на всеки, но повечето хора нехаят за тях, докато не стане прекалено късно. Особенно по-младите.
Всекидневното посещение на Ресторант крие големи рискове за Здравето. Това е безспорно, но кого ще уплашиш с такива прозрения?
"Дааа, Здравето е важно! Но Удоволствието от хапването и пийването е по-важно!" Поне за повечето Български граждани. Достатъчно е човек да излезе из София (и не само) и ще се убеди лично в това.
"Недохранен и Здрав, или Преяждащ и Болен?"- това е един основен въпрос, който (ако Шекспир бе още жив и попроменил тук-там "литературната си рожба" с подобно наименование), Хамлет би си задавал днес, преминавайки край многобройните Заведения, от които се носи постоянно весела глъч и се чуват подрънквания на чаши и прибори. Но той отдавна не е между живите, а Въпросът си остава. Затова с Хамлет или не - "Живей Народе както намериш за добре, пък каквото ще става да става!"
Девизът на Съвременния Българин - "Добър Стрес ли? Глупости! Не благодарим! Ей, келнер, донеси още две ракии и една мешана скара! "
Толкова по темата "Добър Стрес".
2. "Лошият Стрес" е нещо друго. Неговите корени също са дълбоко свързани с Еволюционните процеси. От появата на Човека та чак до наши дни и Стресът е "Еволюирал" от "Добър, Животоспасяващ" към "Лош, Убиващ" носителя си.
"Добрият Стрес" е бил краткотраен и е спасявал Първобитния човек от хищници и други врагове. Ако не е успявал на 100%, поне се е опитвал да направи нещо в това отношение. Имал е добри намерения, както се казва. Затова и бил "Добър".
"Лошият Стрес" се появява с настъпването на Консуматорското общество. Това Съвременно общество налага на своите членове да решават ежедневно, даже ежеминутно два основни въпроса:
1."Как да направя максимално много пари?"
2."Как да получа максимално количество стоки и услуги (и удоволствия) за тях, като не стана жертва на разни Хищни Мошеници?". (А Мошениците не са по-малко опасни от саблезъбия тигър например).
От сутрин до вечер Човекът-Консуматор е принуден да тича като Хамстер и да върти колелото на Консуматорския си живот. Гонен от въпроси като :
"Как да си намеря и по-платена работа и да я запазя?",
"Как да измъкна повече пари от Пациент или Клиент, без да ме хванат?,"
"В кой Ресторант, на коя Екскурзия, каква Кола, какъв Имот и т.н и т.н.??" Безкрайни въпроси, чакащи отговори. А нивото на Стреса се покачва ли покачва.
За да го установи с възможно най-висока прецизност, Ученият бе изобретил "Стресомер". Уред, измерващ с точност до десетата нивото на Стреса. Той притежаваше Скала с деления от 0 до 100.
Крайните показатели като 0 и 100 се отчитали само при мъртви Обекти, което бе логично.
Стойности в диапазона от 1 до 15, били максимално желаните и съдействащи в максимална степен за постигането на "Дълголетие и Вечна младост".
От 15 до 30 минавали за "допустими" нива на Стрес, касаещи въпроса с Дълголетието.
За тези, с отчетени нива в границите от 30 до 70 единици по Скалата на "Стресомера", това означавало, че вече се намират в така наречена "Опасна" зона. Опасна зона е точно това. Опасна! Който се намира в нея, ако не внимава в каринката, ще страда. Кратко и ясно, нали?
От 70-та до 90-та степен показвали, че рисковете за Инфаркт и Инсулт са напълно реални. Толкова рални и сериозни, колкото само един Инфаркт или Инсулт може да бъде. Предполагам, че разбирате за какво става дума?
За тези с нива между 90 и 99 било ясно, че краят е на една крачка. Обектът, при когото те са измерени преживява последните си часове и минути, но още не го знае. Жалко за човека! Ял, пил и се веселил, но и мнооого, мнооого се притеснявал за благоденствието си. А негово Величество Стресът не прощава такива работи. Просто те хваща през кръста и те отнася. Дали в един по-добър или по-лош свят, това предполагаме ще е според заслугите, или поне така казват.
Измервайки Стреса с този уред, Ученият бе установил, че населението, плуващо в бурните води на "Океана на Консумацията" има опасно високи нива по тази скала. Разликите обикновено идваха от това, към коя Възрастова група се числяха изследваните Обекти.
Най-ниските нива били обикновенно при Децата до 10 годишна възраст. Някъде между 15 и 30 деления по скалата. Чисти души, за какво толкова да се притесняват?
При подрастващите от 10 до 20 годишна възраст, нивата се покачвали вече значително. Движели се в диапазона между 30 и 50 единици по скалата. Причините? Решаването на появилите се "парични" проблеми, свързани с изкопчването на пари от Родителите, заети със "стреса" за осигуряване на своите собствени желания. А притежаването на последен мо- дел Телефон, Маркови дрешки и Средства за "Ежедневните нужди" от цигари и по-силни субстанции, а и какво ли още не са силно притесняващи Тийнейджърите. Подрастващите консуматорчета навлизат в Живота. Първи желания да пазаруваш и ето ти и първия Стрес." Ами пари от къде?"
Възрастовата група от 20 до 64 години била най-застрашена. Колкото по-успешен във Финансово отношение е даден Обект, толкова по-близки били показателите му до Инфарктната зона. И това е логично. Първо да "направиш" мноого, много пари, после като Катерица да ги "скатаеш" някъде (Катерицата помни до 50 000 точки на скривалища за храна между другото), така че да не ти ги "свият" и най-после да успееш да се Изкефиш профуквайки ги, без да се почувстваш "изпързалян". Ееее, това разбира се води до мноого, много Стрес. Инфарктен Стрес! И докато се усетиш, ето те и в Инфактната Зона, след която следва и какво? Самият Инфаркт. Логично, нали?
При доживялата до пенсия Възрастова група, нивата на Стрес леко се понижавали в началото на получаването й. Може би поради отпадането на въпроса за Печеленето ("правенето") на парите, може би и поради друга причина, но Стресът се понижавал. Пенсионерът обаче също не бил пожален от другите Притеснения, свързани с Увеличаването на пенсията (Ще има ли "Швейцарско" правило или не?), а и с Харченето.
"Как с "тлъстата" си пенсия, да изкарам месеца?" Основен въпрос особено за получателите на "по-вталените" в парично измерение Пенсии. И Стресът отново надигал глава. А като се добави и бремето на Годините, което също ерозира психиката, налагащите се чести, чести "срещи" с "Белите престилки", повишения страх от двете "сестри" и още какво ли не... То е напълно разбираемо защо и при "Пенсиите", нивата са си все в "Опасната зона" от 70-та, та чак до 90-тата степени на скалата.
И при тях Чичо Инфаркт дебнел отвсякъде и настоявал упорито да идва "на гости". Може би затова Световната Здравна Организация го е обявила за Първостепенната причина за разреждането на Възрастното население на Планетата. Ах този нежелан Чичо-Гостенин, почука, почука и влиза неканен с куфар пълен със Стрес в ръка.
Изводът, който се наложил от тези замервания на Стреса бил, че "Да се плува в Океана на Консумацията е опасно занимание и трябва да се из- бягва".
Доколко реално възможно е това, Ученият не се интересуваше. Той се занимаваше само и изключително с Теоретичните аспекти на Проблема. Практическите аспекти оставяше за решаване на самите Субекти както намерят за добре. Те да се питат и отговарят на въпроса дали искат да са Вечно Млади или не и да действат съответно отговора който си дадат.
Съвсем различно стояха нещата с Обитателите на "Дома на Безсмъртните". Те не си задаваха подобни въпроси, но по някаква причина известна само на "Странната Ръка" тя ги бе селекционирала и извадила полуудавени от Океана на Консумацията, пренасяйки ги на "Острова на Спасението". На това благословено място пари не се използваха като средство за размяна и така отпадаха основните причини, пораждащи Лошия Стрес. Няма пари - Няма и Стрес! Затова и измерените стойности при всички Обитатели бяха постоянно в оптималните граници между 2 и 15 по скалата на "Стресомера".
По-високите стойности Ученият бе замерил само при Обекти току-що заловени от "Гестаповците" за нарушения на т.2 и т.3 от Правилника.
Ето, че приключихме и с "Лошия Стрес", бавно но сигурно придвижвайки се напред по Темата. Ах тази Тема, край няма!
По т.3. от Списъка, тази касаеща влиянието на Изкуството върху феномена Вечна Младост. Първо трябва да се определят и разграничат по между си двете коренно различни категории от него.
Първата категория е тази, намерила своята идеална жизнена среда в "Дома на Безсмъртните". Да го наречем "Чисто и Свято Изкуство". Неговите изпълнители не се интересуваха дали това, което представят на Публиката е "политически коректно", дали ще се хареса и угоди на някого или не, колко ще им платят за това, каква Слава и Обществено положение ще им донесе и т.н. и т. н. Все напълно неуместни въпроси за едно място, където не съществуват понятия като Пари, Статус в общество и куп други предразсъдъци.
Творецът, свободен да излее душата си и излагайки я на показ пред публиката, осъществява Духовната си връзка с нея. Създадените, заредени с емоционална енергия потоци, които си разменят Творец и Публика имат изключително благоприятно въздействие върху клетките. Те се активизират, стимулират положително и като краен резилтат се подмладяват неимоверно......
Ученият бе наблюдавал, без да може научно да го докаже, как те реагират Емоционално като се Смеят, Плачат, Пеят, Съзерцават и Въздишат с възхищение, заявявайки категорично по този начин, че не им се остарява и умира. Доловили твърдата им воля за борба, двете "сестрици" Старостта и Смъртта с голяма неохота си "обираха моментално крушите" и ги оставяхя на мира, незнаейки как да се преборят с един трилион клетки готови на всичко ? Как?! Няма как!
Предпочели да намерят по-слаби противници някъде другаде, те отдавна бяха напуснали "Острова на Спасението", подвизавайки се преобладаващо в "Океана на Консумацията", където лесната плячка бе в изобилие. Защо да си губят времето тук, като можеха да свършат толкова много работа там (в разреждането на населението)? Хитри и коварни сестри са те, но в "Дома на Безсмъртните" номерата им не минаваха...
Втората категория Изкуство разбира се е пълна противоположност на първата. Жизнената среда на това "Комерсиално Изкуство" е "Океанът на Консумацията", в който Господстващите Пари доминират и налагат безпардонно своите Правила.
И ето ти ги въпросите:
"Какво ще изкарам?",
"Политически коректно ли е? ",
"Ще стана ли известен и богат?"
и какво ли не още, за които Творците са принудени да мислят и се съобразяват с тях. Все Погрешни, Омерзителни, "Материални" въпроси, когато се отнасят до нещо толкова "Духовно" и чисто, като Изкуството и Творчеството. Тези господстващи Предразсъдъци са капките катран, които "отравят цялата каца с мед". Няколко капки и повече няма мед, има само някаква гадна смес, наречена така. Затова и ефекта от такова Псевдоизкуство е точно обратният. По време на изявите му, клетките на Творци и Публика вместо естетическа наслада и желание за живот, изпитват само едно непреодолимо чувство на погнуса и омерзение, чакайки с нетърпение това изтезание да свърши, като някои от тях дори посягат на себе си (и сред клетките се намират "слаби характери"). Отслабени и обезверени по този начин те стават и лесна плячка за гореспоменатите две "сестри". Не са редки случаите на получени инфаркти по време на такива "Културни" прояви. Така че внимавайте!
Има ли неразбрали? Да не съм ви видял повече по Театри и Концерти, където се продава "Изкуство"! Изкуството, продавано като Стока не е Изкуство! (Ако стъпите отново там си е на ваша Отговорност и ще носите Последствията). Авторът е длъжен да ви предупреди за това. Толкова по въпроса за Изкуството като фактор за "Вечна Младост". Който разбрал, разбрал - Който не разбрал, да е рязбрал!
По т.4. -Теорията на Философа,
"Защо да се страхуваме от Старостта и Смъртта когато можем да се шегуваме с тях?"
Ученият имаше Научни доказателства, че при редовното й практикуване, Клетките се освежаваха и мобилизираха за живот след всяка шега и смешка по тези въпроси. Може би защото така прогонваха депресивните мисли, може би поради непоносимостта на двете "сестри" към подигравките по техен адрес? Може би? Тук нещата не бяха съвсем ясни. Но важното в случая бе, че методът работеше. Практическите резултати безспорно го доказваха. Затова и Ученият препоръчва Сутрин, Обед и Вечер по няколко шеги на тази тема. Допринася от 10 до 15% за постигане ефекта "Вечна Младост". Гарантирано! Особенно в съчетание с пеене" Химна на Дома". Може на висок глас, може и по-тихичко. Клетките много обичат да припяват рефрена: "Ада, Рая все е тая, ний летиме към Безкрая". Затова не се учудвайте, ако ви се стори, че някъде от дълбините ви започва да се дочува подобна мелодия. Не се плашете! Това е естествено и се явява сигурен знак, че се подмладявате.
Пей Народе Възродени и хич да не ти пука! Някой щял да ви се смее? Голяма работа. Да се смее! То ще си е за негова сметка. (Този ехиден смях не е Смехотерапия а хихикане на "дребни душици" и ефекта е обратен).
По последната т. 5. Смехотерапията.
Тук няма нищо ново. Светът знае за благоприятния ефект на Смеха върху здравето от векове. Но в последно време на Консуматорите съвсем не им е до смях. Притиснати от толкова много проблеми свързани с проклетите Пари, те занемаряват тази терапия и страдат от последиците. Затова пък в Дома, където Парите не бяха хич толкова важни, никой не си губеше времето да мисли за тях. Обитателите с леко сърце практикуваха тази терапия от сутрин до вечер. Преустановяваха я само, когато се хранеха. Ядене и Смях някак си не се съчетават добре. Това всеки възрастен го знае. Целодневното практикуване на Смехотерапията, освен Здравословен ефект, имаше и един страничен, малко болезнен такъв. Всички Обитатели и трилионите им клетки страдаха от перманентна мускулна треска в коремната област. Но това бе малката цена, която трябваше да заплатят за Вечната си младост. И те с готовност я заплащаха ежедневно, без да мърморят и се оплакват от това.
Всяко "Хубаво нещо" изисква и някои жертви! Старите птици бяха научили това Правило. Някои го наричат, "Безплатен обяд няма!", други използват различни изрази, но Правилото си е Правило и това си е.
В заключение Ученият установи, че изводите от петгодишния му Труд се превръщат в набор от Съвети, в които няма нищо ново. Всички неща, казани тук са известни отдавна на Човечеството. Всеки ги знае, но не ги спазва, защото "Животът бил такъв". Намерили му цаката. Умни копелета!
Край на първа част серия 22 "Изводи".
Следва част втора в следващия брой на в. Старческо дело. Хайде, краят на историята е близо. Ще бъде наистина жалко да не научите какво се е случило след цели 22 серии. Но вие си знаете най-добре........





