автор: lubotran

В част първа от серия 21 "Ала-бала" оставихне двамата приятели Автора и Учения да убиват времето с гледане на "Филмите на живота" от богатата филмотека на втория (съдържаща точно 40 броя филми - колкото бе и броя на Обитателите на дома). Вече наближаваше полунощ и решиха да изгледат преди лягане последният трети филм избран за тази вечер...
Третият филм бе за "Философа". Така го наричаха всички Обитатели, защото изнасяше често философски лекции в Столовата, обикновено в часовете между обяд и вечеря. Въпреки "суховатата" на пръв поглед материя на лекциите му те винаги привличаха множество слушатели, т.е провеждаха се при "пълна зала - както се казва. А това несъмнено го радваше и въодушевяваше. Колко удоволетворително е когато най-сетне (вече в напреднала възраст) намериш заинтересовани слушатели които да не те смятат за луд, а слушат с интерес и даже се опитват да вникнат в сложната материя!
И неговата Съдба преди спасението на Острова не бе от леките. То на кой ли Обитател на Дома беше? Но човека беше получил своят "втори" шанс благоварение на "Странната ръка" и нямаше абсолютно никакво намерение да го прахосва....
Въпреки че имал няколко Докторски титли по Философия и достигнал до Завеждащ Катедра в престижен Университет, серия Трагични събития го сринали до дъното, налагайки "Странната Ръка" да го спасява. На нея явно й бил необходим точно такъв "Тесен специалист за доокомплектоването" на "Отбора", населяващ "Старчески Дом №3" и това се явил неговият "Втори шанс" в Живота.
Всъщност целият въпросен "Отбор" Старци и Старици, можеше спокойно да бъде наречен "Отбор на Втория Шанс". Шанс, за който всички до един се бяха хванали здраво с двете си ръце и нямаха никакво намерение да изпускат. Нищо чудно като се има предвид през какво бяха преминали до тогава? Явно умът им бе дошъл в главте на стари годими. Браво на тях!...
Философията формално не се числи към понятието Изкуство и някой би попитал,"За какво са го взели този Философ тука?". Но неговият Фундаментален труд, "Старост и Смърт, философски и практически аспекти", го класираше на едно от челните места за званието "Заслужил Обитател" на "Старчески Дом №3".
Неговата теория, върху която бе работил с години можеше да се обобщи с едно изречение, или по-точно с един въпрос:
"Защо да се страхуваме от Старостта и Смъртта, когато можем да се шегуваме с тях?" И на основата на този Базов въпрос, той развиваше Тезата, че въпросните "сестри" Старостта и Смъртта ужасно се страхуват и мразят Хумора и Шегите по техен адрес и съответно бягат през глава от тези дръзнали да го правят. Ако приемем, че двете "сестри" са "Дяволът", то Хуморът и Сатирата за тях са "Тамяна". Това е една добре изпитана през вековете рецепта за прогонване на Злите сили, употребявана често и като израз.
Авторът не успя да вникне много дълбоко в сложната Философска материя и понятия на тази Теория, защото на това са способни само единици, притежаващи изключителна професионална подготовка в тази област. Важен бе Практическият Съвет, който е достатъчно прост и ясен за разбиране и може да се практикува от всеки желаещ да избегне срещата със "сестрите". Авторът го включи в ежедневната си програма като средство за "подмладяване", наравно с Диети, Медитации, Смехотерапия и други подобни. Защо не опитате и вие? Няма да съжалявате! От опит глава не боли. Нали знаете?
Ето защо и нашият Бъстър в своите Сесии Смехотерапия отделяше поне половин час за жестоки, безпардонни, груби и арогантни шеги с тези две "сестри". Те разбира се бягаха през глава и гледаха да стоят по на далеч от този "Дом на Безсмъртни Гадни шегаджии". Защо да бъдат подлагани на тези унижения и подигравки тук, когато имаше толкова други места, където получаваха полагащите им се по право Ужас и Страхопочитание? Да на са някакви Мазохистки я?
Приключвайки с гледането на трите "пълнометражни" филма, тъй като още не им се спеше, двамата Приятели продължиха с "ала-бала" разсъжденията. Основно си задаваха въпроси защо липсваха представители на някои жанрове от Изкуството, изявяващи се във "Външния свят", а в Дома не. Например нямаше Оперни певци и Балетисти. Ненамирайки ясен отговор на този въпрос, те предположиха, че тези Артисти са прекалено "сериозни и балансирани", за да изпаднат до необходимостта да търсят "пристан" в подобни Институции. Може би имаше нещо вярно в това, но хора всякакви. Какво ли не се случва в живота на човек? Понякога и на най-сериозните и "балансираните" могат да се "случат случки" и без много, много да разберат как и защо, да се отзоват на Дъното. Така, че тази Теория бе малко съмнителна, но поради липса на по-добра бе приета, макар и с резерви. Публиката на гореспоменатите Изкуства бе много специфична и малко префърцунена и суховатичка (според тяхното лично мнение с което не ангажираха никого). Такава определено липсваше в Дома. Изобщо всичко в Оперните и Балетните зали лъха леко на "мухъл от вековете". Тези отминали отдавна, отдавна времена, в които наистина са били много популярни. Да им се чудиш защо? (Те тогава и напудрени с талк перуки са носели - извращенците му с извращенци?!)
Може би затова "Странната Ръка" бе избрала да не пипа тези "динозаври" на Изкуството. Може би да? Може би не? Само тя си знаеше. Но че "кадруването" бе единствено в нейни Ръце, по този въпрос спор нямаше. Спор обаче възникна относно т.нар. Чалга....
Нямаше нейни представители в Дома и това пораждаше логичния въпрс - "Защо".
"Защо - защо така, кажи ми ти.....?" Май че имаше такава песен и тя не беше Чалга, но да не се орклоняваме от темата. Ученият твърдеше, че причината е в сравнителната "младост" на жанра. Някакви си (само) 30-на години и изпълнителите й още не покривали "Възрастовия критерий" за прием в Старчески дом.
Авторът пък бе на мнение, че силното разтръскане и полюшване на огромни силиконови бюстове по сцени и стадиони, съпроводено с пеене на пошли, безсмислени текстове -това в никакъв случай не е Изкуство. То е всичко, всичко друго, но не и Изкуство. Затова и "Странната Ръка" не би се омърсила някога да ги пипне. ("Дори и с двуметрова пръчка" - ако вземен на заем едим чужд израз) Тези "Чака-раки и лапни салами" определено не можеха да звучат в Столовата на "Старчески Дом №3". Тази Сцена на "Истинското и Свято" Изкуство. И точка по въпроса!....(С тези разпалени слова Авторът изложи своето мнение по въпроса "чалга"...)
Това разбира се е малко "крайно" мнение изказано за този т.нар "музикален жанр", но Авторът си е такъв - краен, доста краен в изразите си човек. "Силно люби и мрази..." както ги хаеактризира подобни личности една друга такава историческа личност....
Както и да е. Малко преди нещата да излезат извън контрол и да си "замахнат" в този рагорещен спор (за една общо взето глупост) приятелите все пак постигнаха Консенсус - Че може би и двамата са прави по този въпрос. За да охладят обстановката те отвориха по бира за помирение. "Наздраве приятел!", чукнаха се те и продължиха с "Ала-бала" разсъжденията......
За липсата на Естрадни изпълнители в Дома спор нямаше. Примадоните в този жанр отказваха категорично да слязат доброволно от сцената, даже и след прехвърлянето на 90-те си години. (А тези "Орлици" бяха все доста дълголетни и може би си бяха внушили че са и "Въчни".) От тази толкова любима за тях Сцена, те падаха само и единствено подкосени от по-голямата сестра Смърта. Тъжно, но факт. Затова обаче си бяха виновни сами и трябаше да се сърдят само на себе си. Вместо да се отдадат на заслужен отдих и отмора като всеки порядъчен възрастен Артист, те бяха предпочели да скачат пред Публиката, облечени в лъскави тесни панталонки (малко неприлични за напредналата им възраст), напрягайки до краен предел грохналите си от старост гласове, викайки "Панаири, панаири..."
Но най-учудващото в този случай бе, че се намираха хора претендиращи че са "с всичкия си", които даваха дори по 1000 лв. за билет. Това шокира двамата приятели. Да платят 5-10 лв. за да погледат малко Пародия и Шоу и да видят докъде могат да паднат тези "Динозаври" на Естрадата е едно, но да дадеш 1000 лв. и даже да ръкопляскаш в дъжда? Не, не, в това нямаше капка Логика и здрав Разум. Това бе чиста Лудост! Какви хора! Каква Пара ги биеше само, че да я пилеят така?
Въпроси, въпроси на които двамата приятели не можаха в никакъв случай да намерят някакъв логичен отговор - въпреки огромното им желание. Налагаше се от самосебе си само един такъв - "Света бе полудял"! Жалко, но факт....
Като си представи колко много части и "джажи" за Научна апаратура могат да се купят с парите само за един платен билет, на Ученият му се доплака. Беднягата познаваше от "първа ръка" и прекалено добре чувството (какво значи) - "Да нямаш". Едно много тъжно чувство което може би всеки е изпитвал лично понякога. Може би и Вие самите го пзнавате? Може би да? Може би не? Все пак Автора ще се въздържи да го ви го описва по-нататък....
Приятелите натъжено твориха още по бира за "успокоение" по този случаЙ. (Те винаги намираха случай за "по бира")
Дали от бирата, дали от умората, но им се доспа и те си легнаха макар и още недовършили започнатата "ала-бала" тема докрай. На другия ден Работа ги чакаше. Пренасянето на багажи по време на Транспортна стачка не е шега. Никак даже. Който не вярва, нека опита!
На сутринта станаха рано и на 4-5 курса натовариха двете колички "наети за временно ползване" от Хипермаркета. Авторът убеди Учения да остави на тавана Централния компютър и една "Шапка" със сензори, та ако им доскучае някой ден, да идват да погледат някой филм. То в София вече Кина и без това почти не бяха останали. Народът бе загубил тази потребност за развлечение, която навремето се наричаше "Ходене на Кино". Дай им Кръчми и Ресторанти, Ядене и Пиене. Толкова за Културните потребности на Народа. Но на двамата Приятели все още им липсваха "Добрите стари Кина". Нали бяха "Старомодни", дърти птици в очите на Обществото?
Ученият отдавна мислеше да замени морално остарелият вече компютър с нов и може би моментът за това бе настъпил. Поради новата Трудова заетост на неговите стари конкуренти, цялата Малашевска "Силициева долина" бе на негово разположение и части за нов компютър колкото щеш. Затова и изпълни молбата на Автора. Компютърът оставаше, заедно с "Шапката" със сензорите.
Оказали се веднъж извън Дома, те свалиха "чувалите невидимци" и мигновенно заприличаха на два Дърти скитника, бутащи своята покъщнина нанякъде. Чакаше ги дълъг път през град с блокирани от Протести кръстовища, Автомобилни задръствания, Транспортен хаос и трополящи, понесли се нанякъде претъпкани с пътници каруци.....
Минавайки край една Квартална градинка, те дочуха изкрясквани с ожесточение на висок глас Обиди и Псувни, примесени с Политически заявления и декларации. Това явно бе Втората фаза на "Приятелската среща" на едно ято Стари птици. Тези Пенсионерски сборища бяха станали толкова обичайни из Града и Страната, че всички наоколо знаеха каво ще последва после. Предстояха още Третата фаза, "Дуел с бастуни", Четвъртата, "Наложилият се победител чете Политическа лекция на победените" и Пета, последна, "Отлитане по домовете за заслужен обяд и отдих".
Двамата Приятели само махнаха пренебрежително с ръка и отминаха. "Нее, това не беше тяхното ято!" Те принадлежаха към съвсем друго ято Стари птици, готвещо се за полет към "Безкрая". "Ада, Рая, все е тая..." затананикаха си те и постепенно запявайки с пълно гърло "Химна" на Дома, ускориха крачка и неусетно стигнаха Градската Лаборатория на Учения. Пристигнали най-после там, чак в късният следодед на деня, те разтовариха набързо донесените от "Дома" Уреди, Научна апаратура и Бумаги. Ученият почерпи по една ледено студена бира за оказаната помощ и обеща да изпрати на Автора окончателните Изводи и Умозаключения направени на базата Научния материал събиран цели 5 години.
Авторът пък обещава, че веднага щом ги получи те ще бъдат сподели с Вас.
Нека междувременно се молим, любимият ни вестник "Старческо Дело" да доживее дотогава!
Давайки обещанието, Авторът гаврътна набързо бирата си и се затича (като заек) към дома си преди проклетите "локали" да са изпълзяли по Софийските улици и започнали зловещият си "лов на старци". Все пак той бе стар човек и нямаше никакво желание да бъде бит и ритан по главата, пък било то и от някакви деца наречени "локали". Главата определено му бе още необходима - поне докато завърши с писането на това Четиво........Затова "Бягай заеко - Бягай..."

А вие не забравяйте да си закупите последния брой на вестник "Старческо Дело", ако въобще такъв се появи в близкото бъдеще.
"Инш Аллах", както казват в случая едни чуждоземни "другари".