автор: anonimnik

или пролет в академията на Шибойгън


Вятърът днеска е палав студент,
преписващ искри от очи неприкрити.
Прелиства в смях рокли- пъстри тетрадки,
тайните разшифрова на коленете.
Както бялата рокля на Мерилин мята,
стряска момиче, поли да натисне,
И всичко шега е, въздушна и лека,
и всичко случайно е, но и желано.
В такива дни ми идва да замина,
в почти- академията в Шибойгън,
където млад, ще пускам пиперливи,
хипарските си мисли- боси, голи.
Там бих се учил да съм друг–
с поразкопчана броня за пред свои.
Там ще ме имат по-различен–
какъвто много ми се ще да бъда:
човек, който почти се случва,
в предсказващ сън,
отказващ да се сбъдне.